Кассандра Клэр - Кралица на въздух и мрак

Не че Ема очакваше семейство Блекторн да го направят. Щяха да си останат вкъщи, затворени заедно. Твърде дълго бяха откъснати от всички, за да искат утехата на нефилими, които едва познаваха.

Тя беше изостанала от групичката им, прекалено наранена, за да иска отново да се опита да говори с Джулиън пред семейството му.

— Ема — разнесе се глас до нея.

Обърна се и видя Джем Карстерс. Джем. Беше прекалено изненадана, за да проговори. Някога Джем беше Мълчалив брат и въпреки че беше Карстерс, беше много далечен роднина, защото беше на повече от сто години. Само че изглеждаше на около двайсет и пет и беше по дънки и износени обувки. Носеше бял пуловер, който, предположи тя, беше неговият начин да зачете погребалното бяло на ловците на сенки. Макар в продължение на години да беше ловец на сенки, Джем вече не беше един от тях.

— Джем — прошепна Ема, тъй като не искаше да обезпокои никого в процесията. — Благодаря ти, че дойде.

— Исках да знаеш колко много съжалявам — каза той. Лицето му беше бледо и обтегнато. — Знам, че обичаше Ливия като сестра.

— Видях как умира. Някога виждал ли си как умира някой, когото обичаш?

— Да — отвърна Джем.

Така беше с почти безсмъртните хора, помисли си Ема. Рядкост бе да преживееш нещо, което те не бяха преживявали.

— Може ли да поговорим? — попита тя изведнъж. — Само ние двамата?

— Да. Аз също исках да си поговорим насаме.

Той посочи ниско възвишение на известно разстояние от там, отчасти скрито от групичка дървета. След като предупреди шепнешком Кристина, че отива да говори с Джем („ Онзи Джем? Който е наистина стар? Който е женен за магьосница? Наистина ли?“ ), тя се присъедини към Джем, който седеше на тревата сред разхвърляни стари камъни.

За миг останаха да седят в мълчание, загледани към Нетленните поля.

— Когато беше Мълчалив брат — попита Ема изведнъж, — изгарял ли си хора?

Джем я погледна, очите му бяха много тъмни.

— Помагал съм за запалването на кладите. Един умен човек, когото познавах някога, веднъж каза, че не сме в състояние да разберем живота, така че не можем да се надяваме да разберем смъртта. Смъртта ми отне мнозина, които обичах, ала не става по-лесно, не е по-лесно и да гледаш как кладите горят.

— Ние сме прах и сенки — каза Ема. — Предполагам, и пепел.

— Идеята беше да ни направи равни — рече Джем. — Всички изгаряме и пепелта ни отива за изграждането на Града от кости.

— С изключение на престъпниците — каза Ема и челото на Джем се сбърчи.

— Ливия не беше престъпник. Нито пък ти, освен ако не обмисляш да извършиш престъпление.

Вече го направих. Вече съм престъпно влюбена в своя парабатай. Желанието да изрече думите, да го признае пред някого — и по-точно пред Джем — бе като натиск зад очите й. Тя побърза да каже:

— Твоят парабатай някога отдръпвал ли се е от теб? Нали се сещаш, когато си искал да говорите?

— Хората правят странни неща, когато скърбят — отвърна Джем меко. — Гледах отдалече по-рано. Видях как Джулиън се покатери върху кладата заради брат си. Знам колко много обича тези деца открай време. Нищо от онова, което казва или прави сега, в тези първи и най-трудни дни, не е истинският Джулиън. Освен това — добави Джем с лека усмивка — да бъдеш парабатай е сложно. Веднъж ударих моя парабатай по лицето.

— Какво си направил?

— Както ти казах. — Джем като че ли се наслаждаваше на нейното изумление. — Ударих моя парабатай… обичах го повече, отколкото съм обичал когото и да било на света, освен Теса, а го ударих в лицето, защото сърцето ми се късаше. Едва ли мога да съдя когото и да било.

— Теса! — възкликна Ема. — Къде е тя?

Ръката на Джем се сви в юмрук в тревата.

— Знаеш ли за болестта сред магьосниците?

Ема си спомни, че бе чула за слабостта на Магнус, за това колко бързо се изчерпвала магията му. Че не бил само той, че били засегнати и други магьосници.

— Болна ли е? — попита.

— Не — отвърна Джем. — Беше болна, но се възстанови.

— Значи, магьосниците могат да оздравеят?

— Теса е единствената, победила болестта. Според нея е защитена от нефилимската си кръв. Ала все повече магьосници се разболяват… и онези, които са по-стари, които са използвали повече и по-могъща магия, се разболяват първи.

— Като Магнус — прошепна Ема. — Колко знае Теса за това? Какво са открили?

— Според Теса е възможно да има връзка с магиите, с помощта на които Малкълм Фейд възкреси Анабел. Той използва лей-линиите за своята черна магия… ако те са заразени с този мрак, възможно е отровата да се предава на всеки магьосник, който ги използва.