Кассандра Клэр - Кралица на въздух и мрак

— Джулиън! — изкрещя Ема, но се съмняваше, че той бе в състояние да я чуе.

Сега вече всички крещяха — стражите на Съвета, събралите се ловци на сенки, консулът и инквизиторът. Зара и приятелите й ревяха от смях, сочейки към Тай. Той почти беше стигнал до върха и като че ли не чуваше никого и нищо около себе си, докато се катереше с упорита интензивност. Под него Джулиън, който се катереше по-предпазливо, не можеше да се мери със скоростта му.

Единствено членовете на семейство Блекторн бяха напълно мълчаливи. Ема понечи да тръгне към кладата, но Кристина я улови за китката, клатейки глава.

— Недей… не е безопасно, по-добре е да не отвличаш вниманието на Джулиън…

Тай стигна до платформата на върха на кладата и приседна там, до тялото на сестра си. От гърлото на Хелън се изтръгна тихичко скимтене.

— Тай.

На върха на кладата нямаше никаква защита от вятъра и косата на Тай се развяваше около лицето му, когато той се наведе над Ливи. Изглеждаше така, сякаш докосва сключените й ръце. Ема почувства вълна от съчувствена скръб като удар в корема, последвана от прилив на тревога.

Джулиън стигна до платформата и коленичи до брат си. Приличаха на две бели шахматни фигури, единствено косите им, тази на Тай — малко по-тъмна на цвят, ги различаваха.

Ема почувства ударите на сърцето в гърлото си. Това бе едно от най-трудните неща, които беше правила в живота си — да не се втурне към кладата, за да се покатери на върха й. Всичко друго, освен Джулиън и Тай, й се струваше невероятно далечно, дори когато чу как Зара и приятелите й се кикотят, че Мълчаливите братя трябвало да запалят кладата, да изгорят Тай и Джулиън заедно с Ливи, след като толкова искали да бъдат с нея.

Почувства как до нея Кристина настръхна. Марк вървеше през тревата към двете клади. Сега Зара и приятелите й злословеха нещо за него, за заострените му уши, за елфическата му кръв. Марк крачеше с наведена глава, решително и Ема не бе в състояние да издържа повече: отскубна се от Кристина и се втурна през тревата. Ако Марк щеше да се покатери след Джулиън и Тай, тя също щеше да го стори.

Зърна Джия, застанала до Мерис и Джослин — и трите бяха като вкаменени, ужасена жива картина. Ловците на сенки не правеха такива неща. Не превръщаха скръбта в зрелище. Те не крещяха, не беснееха, не рухваха, нито се прекършваха, не се катереха по погребални клади.

Джулиън се беше навел и беше уловил лицето на брат си между дланите си. Беше невероятно нежна картина, въпреки мястото, където се намираха. Ема можеше да си представи колко му е трудно: мразеше да показва чувствата си пред някого, комуто не можеше да има доверие, ала в този миг като че ли не мислеше за това, шепнеше нещо на Тай, допрял чело до неговото.

— Стълбите — каза Ема на Марк и той кимна, без да задава въпроси.

Минаха покрай неколцина зяпачи и грабнаха една от тежките стълби, които Мълчаливите братя бяха отнесли на Полето, подпирайки я до кладата на Ливи.

— Джулиън — повика го и видя как той погледна надолу към нея, докато двамата с Марк държаха здраво стълбата.

Някъде отзад Хорас им крещеше да се махнат, заповядваше на стражите да дойдат и да смъкнат двете момчета. Никой обаче не помръдваше.

Джулиън докосна Тай по бузата и Тай се поколеба, вдигайки ръце, за да го прегърне за миг. След това ги отпусна и последва Джулиън надолу по стълбата. Когато стъпи на земята, Джулиън остана там, вдигнал очи нагоре, готов да улови брат си, ако падне.

Тай също слезе и се отдалечи от кладата, без дори да спре да си поеме дъх, отправяйки се към Кит и Даяна през тревата.

Някой им крещеше да махнат стълбата, Марк я нарами и я отнесе при Мълчаливите братя, докато Ема улови Джулиън за китките и го издърпа нежно настрани от кладите.

Изглеждаше зашеметен, сякаш беше получил удар, който го беше замаял. Ема спря на известно разстояние от всички и взе ръцете му в своите. Никой нямаше да го сметне за странно, това беше нормална проява на обич между парабатаи. Въпреки това потрепери от смесицата от това да го докосва, ужаса на ситуацията и празното изражение върху лицето му.

— Джулиън — каза и той потръпна.

— Ръцете ми. — Звучеше изненадано. — Не го почувствах.

Ема сведе поглед надолу и си пое рязко дъх. Дланите му бяха безумна плетеница от трески. Някои бяха малки тъмни линии на фона на кожата му, ала други бяха по-големи, като счупени клечки за зъби, които се бяха забили под ъгъл и около тях се процеждаше кръв.