Кассандра Клэр - Кралица на въздух и мрак

Марк беше отишъл при него и му говореше нещо. Кит стоеше от другата му страна, с ръце в джобовете, прегърбени рамене и отчаян вид. Самият Тай се взираше в носилката на Ливи, а върху бузите му грееха две алени петна. Докато идваха насам, беше обсипал Джулиън с въпроси ( Кой я докосна в Града на тишината? Измиха ли я от кръвта? Сресаха ли косата й? Свалиха ли й медальона? Оставиха ли те да вземеш дрехите й? Кой избра роклята, в която ще я погребат? Затвориха ли очите й, преди да ги превържат с копринената лента? ), докато Джулиън не стигна на крачка от това да му се сопне.

Стълби бяха подпрени на кладите, които представляваха огромни купчини от цепеници и подпалки. Един Мълчалив брат взе тялото на Ливи и пое по стълбата. Когато стигна до върха, положи внимателно тялото й; на съседната клада друг Мълчалив брат правеше същото с Робърт Лайтууд.

Даяна също беше застанала до Тай. В яката й беше втъкнато бяло цвете, бледо на фона на тъмната й кожа. Каза тихичко нещо на Тай и той вдигна очи към нея.

Джулиън изпитваше физическа болка, сякаш някой го беше ударил в корема и едва сега си връщаше дъха. Усещаше окървавената лента плат около китката си като огнен обръч.

Ема. Потърси я в множеството и я видя, застанала до Саймън. Кристина беше до тях.

Бяха отместили стълбите и Мълчаливите братя пристъпиха напред със запалени факли. Пламъкът им беше достатъчно ярък, за да освети дори деня. Косата на Ема искреше, улавяйки сиянието му, докато Мълчаливите братя заемаха местата си около кладите.

— Тези пламъци, това изгаряне… — проговори Марк, който беше дошъл да застане до него. — В Дивия лов практикувахме небесни погребения.

Джулиън го погледна. Лицето му беше зачервено, светлите му къдрици — разрошени. Траурните му руни обаче бяха положени грижливо и прецизно, което означаваше, че не си ги беше направил сам. Бяха красиви и деликатно изрисувани — дело на Кристина.

— Оставяхме телата върху ледници или на върха на високи дървета, та птиците да ги изкълват до кости.

— Какво ще кажеш да не предлагаш нещо такова на никой друг на това погребение? — рече Джулиън.

Марк потръпна.

— Извинявай. Невинаги знам какво е уместно да кажа.

— Когато не си сигурен, не казвай нищо. Буквално. Най-добре изобщо не говори.

Марк го погледна по същия начин, по който и Хелън преди малко, наполовина наранено, наполовина изненадано, но преди да успее да каже каквото и да било, Джия Пенхалоу, облечена в ослепително бели церемониални одежди, заговори:

— Ловци на сенки — каза и дълбокият й глас се разнесе над Нетленните поля. — Сполетя ни огромна трагедия. Един от най-верните слуги на Клейва, Робърт Лайтууд, беше посечен в Залата на Съвета, там, където винаги е властвал Законът.

— Да не повярва човек. Нито дума за това, че беше предател — измърмори някой в множеството.

Зара.

Думите й бяха последвани от изблик на кикот като изригнал чайник. Приятелите й Мануел Вилялобос, Саманта Ларкспиър и Джесика Босежур образуваха плътен кръг около нея.

— Не мога да повярвам, че са тук .

Беше Ема. Незнайно как, тя бе застанала до него. Джулиън не помнеше как се беше приближила, но реалността примигваше пред него като обектива на фотоапарата, който се отваряше и затваряше. Като че ли се сепна мъничко, когато той не отговори, но после се отдалечи в множеството, сръгвайки Гладстоун, за да го отмести от пътя си.

— Освен това една от най-младите и най-обещаващите сред нас беше убита, кръвта й беше пролята пред очите ни — каза Джия в същия миг, в който Ема стигна до Зара и приятелите й.

Зара подскочи лекичко назад, а после опита да скрие загубата на самоувереността си с яростен поглед. Сякаш Ема я вълнуваше нейната самоувереност, помисли си Джулиън. Тя посочи първо Зара, а после семейство Блекторн и Тай, докато гласът на Джия отекваше над поляната:

— Няма да оставим тяхната смърт ненаказана. Няма да забравим кой беше отговорен. Ние сме воини и ще отвърнем на удара.

Зара и приятелите й бяха придобили тъпо упорити изражения… всички, освен Мануел, върху чиито устни играеше крива усмивка, от която при всякакви други обстоятелства Джулиън биха го побили тръпки. Ема се обърна и си тръгна. Лицето й беше мрачно.

Ала Зара беше млъкнала, което беше нещо.

— Тях вече ги няма — продължи Джия. — Нефилимите изгубиха две забележителни души. Нека Разиел ги благослови. Нека Джонатан Ловеца на сенки ги почете. Нека Дейвид Мълчаливия си спомни за тях. И нека предадем телата им на некропола, където те ще служат завинаги.