Кассандра Клэр - Кралица на въздух и мрак

— Не може ли просто да престанат да ги използват?

— Има само няколко източника на сила — отвърна Джем. — Лей-линиите са най-лесният. Мнозина от магьосниците действително престанаха да ги използват, но това означава, че изчерпват силите си много бързо, което също е опасно. — Той й отправи не особено убедителна усмивка. — Теса ще го разреши. Тя откри Кит… ще намери и отговора на тази загадка.

Джем наведе глава. Косата му беше ниско подстригана и Ема видя белезите от времето му като Мълчалив брат там, където върху бузите му някога бяха поставени руните за мълчание.

— Всъщност именно за Кит исках да говоря с теб — каза той. — Това е отчасти причината да дойда.

— Така ли? Заради Кит? Доколкото знам, той е добре. Тъжен като всички нас.

— Кит е повече от просто един Херондейл. Всички от рода Херондейл са важни за мен, но същото важи и за родовете Карстерс и Блекторн. Ала с Теса знаехме, че Кит е в опасност, от мига, в който научихме за потеклото му. Положихме огромни усилия да го намерим, но Джони Рук го беше скрил много добре.

— Потеклото му? Джони Рук беше мошеник, а според Кит майка му била танцьорка във Вегас.

— Джони беше мошеник, но освен това в рода му имаше нефилимска кръв… отпреди много време, навярно стотици години. Ала не това е забележителното у Кит. Забележителното у него е онова, което е наследил от майка си. — Джем се поколеба. — Семейството на майка му е преследвано от феите от много поколения насам. Кралят на тъмните елфи е твърдо решен да ги унищожи, а Кит е последният от рода.

Ема се тръшна на една страна върху тревата.

— Пак ли елфи! — простена.

Джем се усмихна, ала в очите му имаше тревога.

— Майката на Кит беше убита от един от Ездачите на Манан — каза той. — Фал. Вярвам, че го познаваше.

— Вярвам, че го убих. — Ема се надигна и отново седна. — И сега се радвам, че го сторих. Убил е майката на Кит? Това е ужасно.

— Не мога да ти кажа толкова, колкото бих искал — рече Джем. — Все още не. Но мога да ти кажа, че в рода на Кит има елфическа кръв. Майка му беше преследвана, също като баща й преди нея, и така в продължение на поколения. Кит е жив, защото майка му е положила огромни усилия да скрие раждането му. Заличила е всяка връзка между тях и когато умряла, кралят решил, че родът е умрял с нея.

— Но това се е променило? — попита Ема.

— Боим се, че е така. С Теса оставихме Кит при вас в Института, защото магьосническата болест вече започваше да се проявява. Тогава не знаехме дали е нещо, което може да се предаде на хората. Освен това трябваше да отидем в Спираловидния лабиринт, а те нямаше да ни позволят да го вземем със себе си. От самото начало възнамерявахме да се върнем за него… нямахме представа, че Ездачите са били изпратени за вас. Не можем да сме сигурни дали не са го разпознали. Той много прилича на майка си.

— Не мисля — рече Ема. Според нея Кит досущ приличаше на Джейс. — Значи, ще отведете Кит със себе си? Не бихме искали да го изгубим, но ако се налага…

— Положението с магьосническата болест се влошава. С Теса работим денем и нощем в Спираловидния лабиринт, опитвайки се да намерим лек. Има и още нещо. — Той се поколеба. — Теса е бременна.

— О! Честито!

Това беше първата добра новина, която беше чула сякаш от цяла вечност.

Джем се усмихна и изглеждаше така, сякаш в него бе запалена светлина. Толкова дълго бе живял, знаеше Ема, убеден, че никога няма да има семейство. Да бъде женен и да чака дете, най-обикновените чудеса, от които беше изтъкан обикновеният живот, трябва да бе наистина необикновено за него.

— Прекрасно е. — Той сложи ръка върху нейната. — Имам ти доверие, Ема. Искам само да те помоля да държиш Кит под око и ако забележиш нещо подозрително… ако ти се стори, че някой го търси, моля те, кажи ми. Веднага ще дойда.

— Огнено съобщение ли да ти изпратя? — попита Ема, докато щастието от новината за бебето се отцеждаше от нея.

— Невинаги е възможно да се изпрати огнено съобщение. Съществуват по-лесни начини. — Джем пъхна нещо в шепата й. Простичък сребърен пръстен с прозрачен камък. — Стъкло е — обясни. — Счупи го и Теса ще научи, другият е у нея.

Ема го надяна на пръста си. Спомни си Кит, застанал предано до Тай на погребението. Спомни си светлите му къдрици, сините очи, деликатното лице, дали би трябвало да се досети, че във вените му има елфическа кръв? Не. Той не приличаше на Марк. Приличаше на Херондейл. Сякаш това бе всичко, което бе.

— Можеш да разчиташ на мен — заяви. — Ще си отварям очите за Кит. Мога ли да помогна с нещо за лей-линиите?