Кассандра Клэр - Кралица на въздух и мрак

— Би било полезно да имаме някой ловец на сенки в Лос Анджелис, който да провери средоточието на магията на Малкълм. Свържи се с Катарина Лос, когато се приберете. Тя може да се нуждае от помощта ти.

— Ще го направя — отвърна Ема. — Мисля, че ще е хубаво да имам някаква цел. Ливи е мъртва… Джейс и Клеъри са на мисия и никой не може да се свърже с тях… а Хорас Диърборн е инквизитор. В момента сякаш не е останала никаква надежда за каквото и да било.

— Винаги има надежда. Когато бях съвсем млад, все още беше позволено да вземаме плячка. Имуществото на долноземците можеше да бъде конфискувано от всеки ловец на сенки. Познавах мъж, който окачваше главите на убити феи в Института, който ръководеше. — От Ема се откъсна звук на погнуса. — Открай време има отровна жилка, минаваща през тъмното сърце на Клейва. Ала много повече са онези, които знаят, че долноземците са наши братя. Ние всички сме деца на Ангела. — Джем въздъхна. — И макар че не мога да остана при теб, просто счупи този пръстен и аз ще дойда, независимо колко съм далече. Той обви ръка около нея и я прегърна силно за миг. — Грижи се за себе си, méi mei .

— Какво означава това? — попита Ема, но него вече го нямаше, изгубил се между дърветата така бързо, както беше дошъл.

Кит гледаше дима, който се издигаше в далечината, застанал до прозореца на стаята, която делеше с Тай.

Или поне мислеше, че я дели с Тай. Сакът му беше тук, метнат в един ъгъл, а никой не си беше направил труда да му каже дали се предполага да бъде в друга стая. Беше се облякъл в банята тази сутрин и когато излезе, Тай тъкмо нахлузваше тениската си. Знаците му бяха необичайно черни, вероятно защото кожата му беше невероятно бледа. Изглеждаше толкова деликатен… Кит трябваше да извърне очи от очертанията на лопатките му, крехкия му гръбнак. Как би могъл да изглежда по този начин и все пак да е достатъчно силен, за да се бие с демони?

Сега Тай беше на долния етаж заедно със семейството си. Хората обикновено готвеха, когато някой умреше, и ловците на сенки не правеха изключение. Някой вероятно готвеше яхния. Демонска яхния. Кит облегна глава на студеното стъкло на прозореца.

Имаше време, когато можеше да избяга, помисли си. Можеше да избяга и да остави ловците на сенки зад гърба си, да се изгуби в подземния свят на Пазара на сенките. Като баща си да не бъде част от никой от двата свята, да съществува между тях.

В стъклото на прозореца Кит видя как вратата се отваря и Тай влиза в спалнята. Все още носеше траурните си дрехи, макар че беше свалил якето и беше само по тениска с дълги ръкави. И Кит разбра, че е прекалено късно, за да избяга, че сега го беше грижа за тези хора и най-вече за Тай.

— Радвам се, че си тук. — Тай приседна на леглото и се залови да развърже връзките на тежките си обувки. — Исках да говоря с теб.

Вратата все още беше открехната и Кит чуваше гласовете, долитащи от кухнята на долния етаж. Хелън, Дру, Ема, Джулиън. Даяна беше в собствената си къща.

Очевидно живееше в оръжеен магазин или нещо такова. Беше отишла да вземе някакъв инструмент, с който според нея можели да извадят треските от кървящите ръце на Джулиън. На ръцете на Тай им нямаше нищо, но той беше носил ръкавици. Кит беше видял ръцете на Джулиън, когато той бе отишъл да ги изплакне на мивката — изглеждаха така, сякаш в шепите му беше изригнал шрапнел. Ема беше наблизо, с притеснено изражение, но Джулиън беше заявил, че не иска иратце, че то просто щяло да затвори кожата над парченцата дърво. Гласът му беше толкова глух, че Кит едва го беше разпознал.

— Знам как ще прозвучи — каза Кит, обръщайки гръб на студеното стъкло. Тай се беше навел и Кит зърна златен проблясък около врата му. — Обаче ти не се държиш така, както очаквах.

Тай събу обувките си.

— Защото се покатерих на кладата?

— Не, това май беше най-очакваното, което направи. Просто…

— Направих го, за да взема това — обясни Тай и докосна гърлото си.

Кит разпозна златната верижка и тънкия метален диск, който висеше от нея, медальона на Ливи, онзи, който той й беше помогнал да закопчае в Лондон. Отпред беше изобразен малък обръч тръни — символът на рода Блекторн, а тя му беше казала, че Джулиън бе гравирал нещо от задната й страна — две кръстосани саби, оръжията, с които тя се биеше.

Кит ясно си спомни как бе отместил косата й настрани, докато закопчаваше верижката, усети миризмата на парфюма й. Стомахът му се сви от мъка.

— Медальонът на Ливи. Искам да кажа, да, има смисъл. Просто мислех, че ще…