Кассандра Клэр - Кралица на въздух и мрак

— Не го приемай лично.

Диего придърпа един стол и седна срещу него.

Виждаше отраженията на двамата в прозореца. Тънките китки на Кийрън изпъкваха под ръкавите на взетата назаем униформа. Дрехите на Диего му бяха прекалено големи, така че Раян Мадуабучи беше предложил да му даде една от своите — като че ли изобщо не го смущаваше това, че Диего крие един елф в стаята си, но пък нищо не бе в състояние да наруши спокойствието на Раян. За сметка на това Дивя, другата му най-добра приятелка в училище, подскачаше нервно всеки път когато някой споменеше, че отива в библиотеката, въпреки почти свръхестественото умение на Кийрън да се крие.

Дивя и Раян бяха единствените, на които Диего беше казал за Кийрън, най-вече защото те бяха единствените хора, намиращи се в Сколоманса в момента, на които имаше доверие. Имаше само един преподавател — професор Гладстоун, но той беше отишъл в Идрис за погребението на инквизитора. Освен това, макар да бе имало време, когато Диего би се доверил на един учител, без да се замисли, това време беше отминало.

— Чу ли нещо от Идрис? — попита го Кийрън, навел поглед към книгата си.

— Искаш да кажеш от Марк. И не, не съм чул нищо от него. Не съм любимият му човек.

Кийрън вдигна очи.

— Има ли някой, на когото си? — Неизвестно как успя да зададе въпроса, сякаш не беше обиден, а просто нещо, което искаше да знае. Диего, който понякога и сам се чудеше същото, не отговори. — Помислих си, че може би си чул нещо от Кристина. — Кийрън затвори книгата, отбелязвайки с пръст докъде беше стигнал. — Дали е добре… и Марк… мислех, че погребенията бяха днес.

— Така е. — Диего също си беше мислил, че може да чуе нещо от Кристина, знаеше, че тя бе харесвала Ливия Блекторн. — Ала за нас погребенията са натоварено време. Има церемонии и цял куп хора, които идват, за да изкажат съболезнованията си. Възможно е да няма много време.

Кийрън изглеждаше наранен.

— Звучи доста дразнещо. В земите на елфите знаем кога да оставим онези, които скърбят, сами.

— Дразнещо е, но и едновременно с това не е.

Диего си спомни смъртта на дядо си, как къщата беше пълна с velas, свещи, които горяха с красива светлина. Как бяха дошли гости, носещи храна, и те бяха яли и пили заедно и си бяха спомняли за неговия abuelo . Навсякъде имаше невени, канелената миризма на atole 4 4 Мексиканска царевична напитка. — Б. пр. , звука на смях.

Струваше му се толкова студено и самотно да скърбиш сам. Ала елфите бяха различни.

Погледът на Кийрън се изостри, сякаш беше зърнал нещо издайническо в изражението на Диего.

— Има ли план за мен? — попита. — Къде ще бъда изпратен, когато дойде време да престана да се крия?

— Мислех, че ще искаш да се върнеш в Лос Анджелис — каза Диего изненадано.

Кийрън поклати глава. Кичури от косата му бяха побелели, тя като че ли менеше цвета си според настроението му.

— Не. Няма да се върна там, където е Марк.

Диего не отговори — не е като да имаше някакъв план. Кристина го беше помолила да скрие Кийрън, но не беше казала за колко дълго. Той го беше направил, защото знаеше, че й е длъжник. Спомнил си беше Зара… нараненото изражение върху лицето на Кристина, когато за пръв път я беше видяла.

Вината беше негова. Не й беше казал за Зара, защото отчаяно се беше надявал, че ще се случи нещо, което да го отърве от годежа му, преди да се наложи да й каже. Семейство Диърборн бяха настоявали за сватбения договор. Заплашили бяха да извадят на показ тайните на семейство Росио Росалес, ако Диего не стореше нещо, с което да им докаже, че действително не знае къде е брат му, нито артефактът, който той беше взел.

Никога не беше ставало въпрос да обича Зара или тя него. За нея като че ли беше повод за гордост да бъде сгодена за сина на важно семейство, ала в гърдите й нямаше друга страст освен страстната отдаденост на ужасните каузи, които баща й подкрепяше.

Очите на Кийрън се разшириха.

— Какво е това?

Това беше ярка светлина, като блуждаещ огън, над рамото на Диего. Той я улови и хартията се разгъна в ръката му: тутакси разпозна почерка.

— Кристина — каза. — Съобщение от Кристина.

Кийрън се изпъна толкова рязко, че книгата се изтърколи от скута му на пода.

— Кристина? Какво казва? Добре ли е?

Странно, помисли си Диего, би очаквал Кийрън да попита дали Марк е добре. Ала тази мисъл изхвръкна от главата му, изличена от думите, които четеше.

С чувството, че са го сритали в стомаха, той подаде съобщението на Кийрън и видя как лицето на другото момче пребледня, докато четеше, че Хорас Диърборн е новият инквизитор.