Кассандра Клэр - Кралица на въздух и мрак

Диего отвори уста, за да възрази, но в този миг на вратата се почука. Кийрън изчезна за частица от секундата, толкова светкавично, че Диего можеше само да предполага къде се беше скрил. Прокашля се и извика:

— Pàsale 5 5 Влез! (Исп.). — Б. пр. !

Дивя се мушна в стаята, последвана от Раян. Бяха по униформи, Раян беше нахлузил дебел пуловер върху своята. И на двамата с Дивя им беше трудно да свикнат със студения въздух в Сколоманса.

Дивя носеше рунически камък, чиято светлина огряваше притесненото й лице.

— Диего — каза тя. — Кийрън тук ли е?

— Мисля, че е под леглото — отвърна Диего.

— Странно.

Раян не изглеждаше притеснен, но Раян рядко показваше каквито и да било чувства.

— Възможно е и да е в гардероба — рече Диего. — Защо?

— Кохортата — обясни Дивя. — Зара и неколцина от останалите, Саманта, Мануел и Джесика, току-що си отвориха Портал. Пристигнаха заедно с професор Гладстоун.

Кийрън се изтърколи изпод леглото. В косата му имаше валма прах.

— Знаят ли, че съм тук? — Надигна се и седна на пода. — Дайте ми оръжие. Каквото и да било оръжие.

— Задръж малко. — Дивя вдигна ръка. — Мислехме за по-умерен подход. Като например да те скрием.

— Аз вече се криех — изтъкна Кийрън.

— Действително беше под леглото — съгласи се Диего.

— Да, но тъй като Зара Диърборн идва насам, за да говори с Диего, това едва ли е най-безопасната стая — изтъкна Раян. — Пък и в Кохортата и така се съмняват в лоялността на Диего към каузата им.

— Така е — потвърди Дивя. — Чухме ги да си говорят.

Тя протегна ръка на Кийрън, за да му помогне да стане. Той я погледна с изненада и се изправи сам.

— Няма да я убия, ако е невъоръжена — заяви Кийрън. — Ще я предизвикам на равностоен двубой.

— Да, и тогава всички ще научат, че си тук, включително и Клейвът. — Дивя щракна с пръсти. — Хайде. Да вървим. Стига сме губили време.

Кийрън изглеждаше леко стреснат. Хвърли кос поглед към Диего, който му кимна.

— Така ще бъде по-безопасно и за двама ни.

— Както наредиш, тогава — каза Кийрън и тримата с Раян и Дивя излязоха от стаята, обгърнати от потрепващата магическа светлина, и потънаха в сенките.

Диего едва имаше време да стане от леглото и да нахлузи тениска, преди вратата да се отвори рязко.

Зара стоеше на прага с ръце на кръста и яростен поглед. Диего се поколеба дали да не й благодари, задето беше почукала, но реши, че тя едва ли разбира от сарказъм.

— Започва да ми писва от теб — заяви тя.

Диего се облегна на гардероба и скръсти ръце на гърдите си. Зара плъзна очи по бицепсите му и се подсмихна.

— Наистина хранех големи надежди за нашия съюз — продължи тя. — Но те съветвам да се стегнеш и да престанеш да симпатизираш на всякакви долноземци, престъпници и неблагодарници.

— Неблагодарници? — повтори Диего.

Значи, ми е разрешено да се движа само с благодарните?

Зара примига.

— Не съм сигурен, че тази дума означава това, което си мислиш, че означава — рече Диего. — Английският не е родният ми език, но…

— Семейство Блекторн са неблагодарници — поясни Зара. — Трябва да ги зарежеш и всички, свързани с тях.

Очите й се впиха в него.

— Ако имаш предвид Кристина, ние сме само приятели…

— Не ме е грижа. Семейство Блекторн са ужасни. Марк е нечистокръвен, Тай е странен малък темерут, Дру е дебела и тъпа, а Джулиън е като… като Себастиан Моргенстърн.

Диего избухна в смях.

— Като кого е?

Зара се изчерви.

— Съживи мъртвите!

— Всъщност никого не е съживявал — уточни Диего, макар да знаеше, че няма значение.

Членовете на Кохортата променяха правилата на играта, когато искаха да докажат нещо. Не ги беше особено грижа дали доказателствата им бяха верни, нито се интересуваха особено от разликата между това да съживяваш мъртвите и просто да общуваш с тях.

— Ще съжаляваш, когато той изпепели света — каза тя мрачно.

— Не се и съмнявам. Виж, имаш ли да ми кажеш още нещо? Защото е посред нощ и бих искал да поспя.

— Не забравяй защо се съгласи да се сгодиш за мен — каза тя с язвителна усмивчица. — Може би трябваше да помислиш какви ще са последиците, ако се наложи да разваля годежа ни.

Обърна се, за да си върви, но после поспря, сякаш зърнала нещо, което я изненада. С един последен сърдит поглед към него, тя се отдалечи по коридора. На вратата нямаше ключалка — единственото, което Диего можеше да направи, бе да я затвори с ритник, преди да се тръшне на леглото. Отново вдигна очи към тавана, ала този път това не можа да отвлече вниманието му.