Кассандра Клэр - Кралица на въздух и мрак

— Готова ли си да отидеш на партито? — Кристина, в лека синя рокля и маргаритка в тъмната коса, сбърчи нос. — Какво правиш?

— Скачам върху този куфар. — Ема се изправи и събу обувките си. — Подчини се — нареди на куфара и се покатери върху него. — Окей. Ще скачам.

Кристина изглеждаше ужасена.

— Никога ли не си чувала за органайзери за багаж?

— Какво е органайзер за багаж? Да не е някакво извънпространствено място? — Ема заподскача върху куфара, сякаш беше трамплин.

Кристина се облегна на вратата.

— Хубаво е да те видя толкова щастлива.

Куфарът издаде ужасяващ звук. Ема спря да подскача.

— Бързо! Закопчай го!

Цъкайки с език, Кристина коленичи и дръпна ципа. Ема скочи на пода и двете загледаха заедно издутия куфар, Кристина — с притеснение, Ема — с гордост.

— Какво ще направиш следващия път, когато ти се наложи да го затвориш? — попита Кристина.

— Не мисля толкова далеч напред.

Ема се зачуди дали не би трябвало да се поиздокара малко повече — партито трябваше да е неофициално, просто група приятели, събрали се, за да отпразнуват официалното назначение на Ейлийн и Хелън за глави на Лосанджелиския институт.

Или поне това беше официалната версия.

Беше намерила копринена рокля до средата на прасеца от шейсетте години с връзки на гърба, която според нея беше закачлива и ретро, но Кристина изглеждаше толкова елегантна и спокойна, че тя се зачуди дали не трябваше да избере нещо по-официално. Реши да намери голямата си златна шнола и да вдигне косата си. Надяваше се само да не е в куфара й, защото там определено не пипаше.

— Наистина ли изглеждам щастлива?

Кристина прибра един непокорен кичур коса зад ухото й.

— Повече, отколкото съм те виждала някога — отвърна и понеже беше Кристина, всяка дума беше пропита с откровеност. — Толкова се радвам за теб.

Ема се тръшна върху леглото си. Нещо я смушка в гърба. Шнолата й. Тя я грабна с облекчение.

— Ами ти, Тина? Безпокоя се, че ти не си щастлива.

Кристина сви рамене.

— Добре съм. Оцелявам.

— Кристина, обичам те, ти си най-добрата ми приятелка — каза Ема и сега бе лесно да го изрече, „най-добра приятелка“, защото макар Джулиън също да си оставаше най-добрият й приятел, сега той беше и повече от това и най-сетне всички го знаеха. — Не е достатъчно да оцеляваш. Ами да бъдеш щастлива?

Кристина въздъхна и седна до нея.

— Ще стигнем там, Марк и аз. Ние сме щастливи, но освен това знаем, че бихме могли да имаме още по-голямо щастие. И всеки ден се тревожим за Кийрън.

— Свърза ли се с Адаон? — попита Ема.

— Да, но нямам отговор. Може би Кийрън не го иска.

Ема се намръщи. Цялата тази история й се струваше объркваща, но в едно бе сигурна — нямаше нищо, което Кийрън да иска повече от това да бъде с Марк и Кристина.

— Кристина! — долетя глас отвън и Ема полази по леглото до прозореца и го отвори. Миг по-късно Кристина беше до нея. Двете подадоха глави навън и видяха Диего и Хайме да размахват енергично ръце на моравата пред Института. — Кристина! Слез долу!

Кристина се разсмя и за миг, под тихата й тъга, Ема зърна момичето, което трябва да е била в Мексико Сити като малка, лудуващо с братята Росалес и забъркващо се в неприятности.

Не можа да потисне усмивката си. Ще ми се да те бях познавала тогава, Тина. Надявам се да бъдем приятелки през целия си живот.

Ала Кристина се усмихваше и Ема не искаше да развали крехкото й добро настроение с такива тъжни мисли.

— Хайде — каза тя, грабвайки чифт сандали. — Да вървим на плажа.

С помощта на Рейгнър и Кристина, брегът под Института беше блокиран за тяхна лична употреба, мястото беше обградено с омагьосани знаци, които твърдяха, че плажът е затворен заради ужасно нашествие на пясъчни раци.

Магнус беше добавил и магии за заглушаване, които притъпяваха шума на трафика по магистралата. Ема знаеше, че не бе имал пръст във времето, но бе почти така, сякаш го беше направил: съвършен ден, с наситено синьо небе и вълни като син сатен, прошарен със злато.

Ловци на сенки и долноземци осейваха целия плаж със златен пясък, обграден от скали. Алек, висок и красив в пуловер с цвят на слонова кост и черни панталони, помагаше на Катарина и Рейгнър да подредят масите с храна. Ема забеляза, че ръцете му треперят леко, докато нареждаше чинии и клечки за хранене. Магнус беше набавил с магия пелмени от цял свят: китайски цзяо-цзи, японска гьоза, полски пироги със сирене, руски пелмени с масло, корейски манду. Рейгнър беше осигурил бутилки нелепо скъпо вино от любимата си аржентинска изба, както и френска газирана вода и ябълков сок за децата. Катарина бе направила фонтан от швейцарски шоколад, който вече бе привлякъл вниманието на Макс и Рафи.