Кассандра Клэр - Кралица на въздух и мрак

— Светът е по-голям от Идрис — заяви Джейс, гордо изправен до Алек. — Мислите, че си връщате родината ни, но всъщност я превръщате в своя затвор. Така, както ние никога няма да можем да се върнем, вие няма да можете да си тръгнете.

— Вън от магическите бариери, ние ще браним света — каза Алек. — Тук, вие ще гниете, докато си играете на войници, които нямат с кого да се бият, освен помежду си.

Алек обърна гръб на Балог и погледна към Клеъри. — Да отворим Портал сега. Тези, които не живеят в Аликанте, използвайте го, за да се приберете у дома. Тези, които живеят тук, имат избор. Вземете семействата си и елате с нас или останете тук, пленени завинаги, управлявани от Кохортата. Всеки ловец на сенки сам трябва да избере дали иска да бъде свободен или пленник.

Клеъри се изправи на крака и се отправи към вратата в дъното на стаята, вадейки стилито от джоба си. Клейвът загледа мълчаливо как то проблесна в ръката й и върху вратата започна да се появява сребристосива вихрушка, просияла по протежение на стените, докато не се превърна в огромен Портал.

Клеъри се обърна към стаята.

— Ще го задържа отворен, докато има хора, които искат да си тръгнат от Идрис. — Гласът й беше ясен и твърд. — Аз последна ще мина през него. Кой иска да бъде пръв?

Ема се изправи и Джулиън се изправи едновременно с нея, двамата правещи всичко заедно, както винаги.

— Ще последваме нашия консул — заяви Ема.

— Семейство Блекторн ще минат първи — каза Джулиън. — Можеш да задържиш своя затвор, Зара. Ние ще бъдем свободни без теб.

Останалите от семейството им също се изправиха. Ейлийн отиде при Джия и я улови под ръка. Ема би предположила, че стаята ще бъде пълна с викове и хаос, със спорове и сбивания. Ала над ловците на сенки като че ли се беше спуснала пелена от зашеметено приемане, както у тези, които си тръгваха, така и у онези, които оставаха. Кохортата и техните съюзници гледаха безмълвно, докато мнозинството ловци на сенки се отправяха или към Портала, или за да вземат нещата си от домовете си в Аликанте.

Аликанте щеше да се превърне в призрачен град, призрачен град в призрачна земя, помисли си Ема. Потърси с поглед Даяна и я откри недалече сред множеството.

— Магазинът на баща ти? — каза тя. — Апартаментът ти?

Даяна просто се усмихна.

— Няма значение. И така щях да се върна в Лос Анджелис с вас, миличка. Аз съм учителка. Не собственица на магазин в Идрис. И защо бих искала да живея някъде, където Гуин не би могъл да идва?

Кристина прегърна Диего и Хайме, които чакаха, за да се приберат в Мексико Сити. Дивя и Раян се приготвяха да заминат, също като Камерън и Пейдж Ашдаун. Ванеса обаче стоеше на подиума и ги гледаше яростно с присвити очи. Тялото на Амелия лежеше в краката й. Ема усети как я пронизва състрадание. Да пожертваш толкова много за кауза, която не я беше грижа за теб, а после да умреш неоплакан. Струваше й се прекалено жестоко.

Камерън обърна гръб на Ванеса и се отправи към стълбите, присъединявайки се към семейство Блекторн и техните приятели, докато Клеъри нареждаше на Портала да ги върне в Лос Анджелис. Не погледна назад към братовчедка си. Ема се надяваше, че я е видял как му се усмихва насърчително.

Семейство Ашдаун не бяха единственото семейство, което щеше да се раздели. Ала с всяка стъпка, която правеше към Портала, Ема знаеше, че постъпват правилно. Никой блестящ нов свят не можеше да бъде съграден върху кръв и кости.

Порталът се изправи пред нея, грейнал и блещукащ, и тя зърна океана и брега, очертанията на Института. Семейство Блекторн най-сетне се прибираха у дома. Преминали бяха през кръв и бедствия, а сега ги очакваше изгнание, но най-после си отиваха у дома.

Улови ръката на Джулиън и заедно двамата прекрачиха през Портала.

Кийрън чакаше на поляната от доста време. Никой не ти казваше, помисли си, че когато станеш крал в един от елфическите Дворове, почти непрекъснато ще трябва да носиш кадифе и коприна, от които сърбеше. Ботушите бяха хубави (кралят си имаше свой собствен обущар), но можеше да мине и без колан, инкрустиран със скъпоценни камъни, тежки пръстени и жакет с два килограма бродерия в ясен слънчев ден.

Прошумоляване в тревата оповести пристигането на генерал Уинтър, който му се поклони ниско. Кийрън неведнъж му беше казал да не го прави, но Уинтър настояваше.

— Адаон Кралския син, брат ти — оповести той и отстъпи настрани, за да направи път на Адаон.

Двамата братя се погледнаха. Адаон носеше зелената ливрея на паж от Светлия двор. Отиваше му. Изглеждаше отпочинал и спокоен, тъмните му очи гледаха замислено брат му.