Нов шепот. Членовете на Кохортата се спогледаха объркано. Някои изглеждаха облекчени, други — още по-ядосани.
— След тази среща — продължи Джия, — членовете на Кохортата ще бъдат разделени и изпратени в различни Институти. Няколко от Институтите, които присъстваха на Военния съвет на Джулиън Блекторн, предложиха да приемат бивши членове на Кохортата и да им покажат един по-добър път. Ще им бъде дадена възможност да се докажат, преди да се завърнат в родината.
Последва буря от оживен говор. Неколцина изкрещяха, че наказанието е прекалено леко. Други викнаха, че е твърде жестоко да бъдат „изпратени в изгнание от Аликанте“. Джия сложи край на виковете с жест.
— Всички, които не подкрепят това наказание, моля, вдигнете ръка. Мануел Вилялобос, ти нямаш право на глас по този въпрос.
Смръщена, Зара натисна надолу полувдигнатата ръка на Мануел Вилялобос.
Вдигнаха се няколко ръце. На Ема почти й се прииска да вдигне ръка и да заяви, че заслужават нещо по-лошо. Но пък нали беше пожалила живота на Зара на бойното поле и това бе довело до всичко това: края на битката и това с Джулиън да бъдат свободни.
Може би Артър беше прав. Може би милостта беше по-добра от отмъщението.
Не вдигна ръка, както и останалите от семейство Блекторн. Никой от онези, които познаваше, не го направи, нито дори Диего и Хайме, които имаха основателна причина да мразят Зара и приятелите й.
Джия изглеждаше облекчена.
— А сега, да се заловим с избора на нов консул.
Джейс се изправи още преди тя да беше довършила.
— Номинирам Алек Лайтууд.
Семейство Блекторн изръкопляскаха силно. Алек изглеждаше слисан и трогнат. Клеъри нададе възторжен вик и събралите се го подеха — мнозина в стаята размахаха одобрително ръце и сърцето на Ема се преизпълни. Джейс би могъл да стане консул, ако беше поискал — двамата с Клеъри бяха обичани от всички, всеки от тях с лекота би могъл да спечели. Той обаче беше предложил Алек, защото това беше онова, което Алек искаше, и защото Джейс знаеше, че Алек е правилният избор.
Дилейни Скарсбъри се изправи на крака, лицето му беше почервеняло.
— Възразявам. Алек Лайтууд е твърде млад. Липсва му опит и всички знаят, че поддържа отношения с долноземци.
— Имаш предвид това, че оглавява Долноземско-нефилимския съюз, където негова работа е да поддържа отношения с долноземците? — извика Джулиън.
— Прави го и в свободното си време, Блекторн — отвърна Скарсбъри с гадна усмивка.
На Ема й се искаше Магнус да беше тук и да го превърне в крастава жаба, но на това събрание не присъстваха долноземци. Бяха отказали да бъдат в една стая с членовете на Кохортата и Ема не можеше да ги вини.
— Знаете какво има предвид — извика Зара. — Той е мръсен перверзник. Джейс би трябвало да се кандидатира вместо него.
— Аз също съм мръсен перверзник — заяви Джейс, — или поне се стремя към това. Нямаш представа какво правя в свободното си време. Едва миналата седмица помолих Клеъри да ми купи…
Клеъри го издърпа да си седне и започна да го налага с юмруци.
Джейс се ухили.
— Ами Патрик Пенхалоу? — провикна се някой. — Той знае какво прави!
Седналият най-отпред Патрик се изправи с каменно изражение.
— Няма да се кандидатирам за консул. Съпругата ми даде достатъчно. Дъщеря ми даде достатъчно. Време е на семейството ми да му бъде позволено да познае почивка и спокойствие.
И той си седна във възцарилата се мъртвешка тишина.
— Номинирам Ласло Балог — обади се Дилейни Скарсбъри.
За първи път този ден Ема усети как я сграбчва истински страх. Двамата с Джулиън се спогледаха, спомнили си един и същи миг — как Ласло се изправя в Залата на Съглашението и изрича думите, изпратили Хелън в изгнание и изоставили Марк в Лова. И Марк и Хелън Блекторн имат елфическа кръв във вените си. Знаем, че момчето се е присъединило към Дивия лов — него вече не можем да достигнем. Ала момичето не би трябвало да бъде сред ловци на сенки. Не е прилично.
Онези, които не бяха посрещнали номинацията на Алек с одобрение, изглеждаха доволни, както и членовете на Кохортата.
— Той ще бъде ужасен консул — каза Ема на Джулиън. — Ще върне всичко назад.
— Не разполагаме с по-добра система — отвърна Джулиън. — Единственото, което можем да сторим, е да попитаме хората какво искат.
— И да се надяваме да направят правилния избор — добави Кристина.
— Алек би изглеждал много по-добре на банкнота — подхвърли Марк.
— Ние не слагаме лицето на консула върху парите си — изтъкна Джулиън. — Дори не печатаме пари.
Читать дальше