Кассандра Клэр - Кралица на въздух и мрак

Всички се взираха в семейство Блекторн и особено в Ема и Джулиън, докато те се настаняваха. Беше досущ като в къщата предишния ден: непознати, които ги бяха зяпнали с широко отворени очи. Ема си спомняше какво си беше помислила за Джейс и Клеъри на Военния съвет: Значи това е да си герой. Онези, в чиито вени има ангелска кръв, онези, които буквално са спасили света. Хората те гледат сякаш, почти сякаш не си истински.

Както се оказа, то караше и теб самия да се чудиш колко си истински.

В крайна сметка Ема се озова седнала между Кристина и Джулиън; пръстите й докосваха дискретно тези на Джулиън на седалката между тях. Сега, когато двамата вече не бяха парабатаи, единственото, което искаше, бе да се приберат у дома и да започнат новия си живот. Щяха да обсъдят плановете си за пътуване и всички места, които щяха да посетят. Щяха да гостуват на Кристина в Мексико, на Джейс и Клеъри в Ню Йорк, на пралеля Марджъри в Англия. Щяха да отидат в Париж и да се държат за ръце пред Айфеловата кула, и в това нямаше да има нищо нередно и нищо забранено.

Може би заседанието щеше да бъде кратко? Плъзна поглед из стаята и забеляза, че всички имаха сериозни изражения. Групички хора, които бяха симпатизирали на Кохортата, но не се бяха били заедно с тях на бойното поле, се бяха скупчили заедно по пейките и си шушукаха. Поддръжници на Диърборн, като Ласло Балог, който бе останал в града през битката, не бяха арестувани — единствено онези, които бяха вдигнали оръжия против други нефилими, щяха да бъдат съдени.

— Всички изглеждат толкова мрачни — измърмори тя на Джулиън.

— Никой не иска да осъди Кохортата. Някои от тях са съвсем млади. Според мен им се струва твърде жестоко.

— Зара заслужава да бъде осъдена — измърмори Ема. — Намушка ме и здравата разстрои Кристина с онзи измислен годеж.

Джулиън погледна към Кристина, която беше облегнала глава на рамото на Марк.

— Според мен Кристина го преодоля — отбеляза. — Както и Диего.

Ема хвърли поглед към мястото, където Диего, с превързана буза, седеше и си бъбреше с грейналата Дивя, която бе на върха на щастието, че Ануш се беше бил на тяхна страна. Интересно.

Настъпи раздвижване и стражите затвориха страничните врати, а Джия влезе през задната част на Залата. Множеството притихна, когато тя се отправи към подиума и одеждите й прошумоляха по стъпалата. Зад нея, облечени в огненоцветните туники на затворниците, вървяха пленените членове на Кохортата. Бяха петдесет-шейсет на брой, мнозина от тях — съвсем млади, точно както Джулиън беше казал. Немалко от тях бяха привлечени с помощта на Сколоманса и неговото влияние. Ванеса Ашдаун, Мануел Вилялобос, Амелия Оувърбек и самата Зара, с предизвикателно изражение.

Качиха се на подиума след Джия и стражите ги подредиха в редици. Някои все още бяха превързани заради битката. Всички имаха целители руни, а туниките им бяха покрити с руни, целящи да ги задържат в града. Не биха могли да прекрачат портите на Аликанте.

Пламък, който да отмие греховете ни , помисли си Ема. Странно бе да види пленници, чиито ръце не бяха вързани, но дори ако всеки от тях държеше по два меча в ръцете си, не биха могли да противостоят на стотиците ловци на сенки, събрали се в Залата на Съвета. Ема видя как Диего се приведе и прошепна нещо на Хайме, който поклати глава с угрижено изражение.

— Събрали сме се във време на скръб и изцеление — започна Джия и гласът й отекна между стените. — Благодарение на храбростта на толкова много ловци на сенки, ние се бихме достойно, открихме нови съюзници, опазихме отношенията си с долноземците и отворихме нов път напред.

Зара направи ужасна физиономия при думите „опазихме отношенията си“. Ема се надяваше да я осъдят да чисти тоалетни до края на вечността.

— Само че аз няма да бъда лидерът, който ще ни поведе по този нов път.

През стаята пробяга шепот; Джия наистина ли казваше онова, което си мислеха, че казва? Ема се изпъна на мястото си и погледна към Ейлийн, но тя имаше също толкова слисан вид, колкото и останалите в залата. За сметка на това Патрик Пенхалоу, седнал на предната редица, изобщо не изглеждаше изненадан.

— Ще оглавя осъждането на Кохортата — продължи Джия, без да трепне. — Това ще бъде последният ми акт като консул. След това ще се състоят всеобщи избори за нов консул и нов инквизитор.

Хелън прошепна нещо на Ейлийн, която улови ръката й. Ема усети как по тялото й пробягва тръпка. Това беше изненада, а последното, което искаше, бяха изненади. Знаеше, че е егоистично (чула бе, че Джия е болна), и все пак Джия беше позната величина. Непознатото бе надвиснало над главите им.