Кассандра Клэр - Кралица на въздух и мрак

Пред вратата й, протегнал ръка и изглеждащ също толкова изненадан да я види, колкото и тя него, стоеше Джулиън.

Отпусна бавно ръка; далечната лунна светлина се отразяваше в гривната му от морско стъкло.

— Не знаех дали ще искаш да вляза — каза.

От облекчение, Ема се отпусна тежко на касата на вратата.

— Искам да влезеш.

Отстъпи назад в стаята и Джулиън затвори вратата зад себе си. Сега и двамата бяха в мрака, прорязван единствено от светлината на демонските кули. Облечен в черно, Джулиън беше сянка сред сенките, докато свеждаше поглед към нея; косата му също изглеждаше черна, в рязък контраст с бледата му кожа.

— Не знаех дали ще искаш да те целуна.

Ема не помръдна. Повече от всичко на света искаше той да се приближи и да сложи ръце върху нея. Искаше да го почувства до себе си сега, когато пространството между тях вече не беше пространство на прокълнати и забранени неща.

— Искам да ме целунеш.

Той стопи разстоянието между тях с една крачка. Ръцете му уловиха тила й в шепи, устните му се наведоха към нейните, горещи и сладостни, като чай с мед. Ема прокара леко зъби по долната му устна и изтръгналият се от него гърлен звук накара косъмчетата по ръцете й да настръхнат.

Топлите му устни се плъзнаха по бузата, по линията на челюстта й.

— Не знаех дали ще искаш да те докосна — промълви до кожата й.

Удоволствие бе просто да вдигне бавно очи към него. Да знае, че няма защо да бързат с нищо от това. Съблече нощничката си през главата и видя как лицето му се изопна от желание, очите му станаха тъмни като морското море.

— Искам да ме докоснеш — каза тя. — Няма нищо, което би могъл да ми направиш, което да не искам, защото си ти.

Джулиън я взе в ръцете си и за миг беше странно — голата й кожа до дрехите му, памук и дънков плат, и метални капси, — когато той я вдигна и я отнесе до леглото. Рухнаха върху него заедно; той трескаво се освободи от ризата и дънките си, а Ема изпълзя върху него, навеждайки се, за да го целуне по гърлото, да близне и засмуче местенцето, където беше пулсът му, където усещаше ударите на сърцето му.

— Не искам да бързаме — прошепна тя. — Искам да почувствам всичко.

Той стисна хълбоците й и смени позата им, обръщайки ги така, че да се озове отгоре й. Усмихна й се порочно.

— Няма да бързаме.

Започна от пръстите й, целувайки ги един по един; целуна дланите и китките й, раменете и ключиците. Прокара пътечка от целувки по корема й, докато тя започна да се гърчи и да се бори за въздух, и да го заплашва, което само го накара да се засмее тихичко и да насочи вниманието си към други, още по-чувствителни местенца.

Когато светът се бе изличил зад очите й на няколко пъти, той се надигна над нея и отметна влажната коса от лицето й.

— Сега — прошепна и покри устата й със своята, докато сливаше телата им в едно.

Беше бавно, както беше обещал, както не бе било никога досега; вече нямаше нищо отчаяно, освен желанието им. Останаха да лежат изтегнати напряко върху леглото, гладни, копнеещи и докосващи се. Ема милваше лицето му, лекичко, благоговейно: извивката на устата му, пърхащите му ресници, и с всяко докосване и с всеки миг дишането му ставаше все по-пресекливо, пръстите му се вкопчваха в чаршафите все по-силно. Гърбът й се изви, за да го срещне, главата й беше пълна с искри: надигнаха се и се сляха, докато всичко се превърна в огън. И когато най-сетне пламнаха, неспособни да изчакат и миг повече, те станаха един човек. Горяха като ангели.

От стаята си Марк можеше да види луната и това го разстройваше.

Беше прекарал толкова много нощи върху гърба на коня, в които луната яздеше заедно с тях, сякаш и тя ловуваше в небето. Чуваше смеха на Кийрън в ушите си, дори сега, ясен смях, недокоснат от скръб.

Надяваше се един ден Кийрън отново да се смее по този начин.

Можеше само да си го представя как седи в мрака на овъглената тронна зала на Тъмния крал, сурово и самотно място. Крал на разбитите сърца и съкрушените души, самичък върху гранитния си престол, остаряващ бавно през епохите на света.

Беше повече, отколкото бе в състояние да понесе. Изпита безгранична благодарност, когато Кристина се шмугна в стаята му и се пъхна в леглото при него. Носеше бяла пижама, тъмната й коса беше разпусната. Сгуши се до него и зарови лице във врата му. Бузите й бяха мокри от сълзи.

— Наистина ли ще свърши така? И тримата да бъдем нещастни? — попита Марк.

Кристина сложи ръка върху сърцето му.