Кассандра Клэр - Кралица на въздух и мрак

— Не разбирам. — Лявата ръка на Тай трепкаше до тялото му. Той обви пръстите на десницата си около китката, сякаш би могъл да я спре.

Джулиън открай време наричаше ръцете на Тай неговите пеперуди и му казваше, че са красиви и изящни, и полезни, защо да не ги остави да полетят? Ала Дру се тревожеше. Мислеше си, че пърхат като сърца, знак, че е неспокоен.

Изражението на Магнус беше мрачно.

— Ела с мен.

Подаде сина си на Мерис, за да го отнесе в дневната, и пое към горния етаж, следван от Тай. Дру не се поколеба. Ако Магнус беше ядосан на Тай, тя щеше да открие защо и да защити Тай, ако се наложи. Дори ако Магнус я превърнеше в крастава жаба. Тя тръгна след тях.

Недалече от стълбите на втория етаж имаше празна спалня и Магнус и Тай влязоха в нея. Магнус облегна дългото си тяло на голата стена, а Тай приседна на ръба на леглото. Дру остана до полуотворената врата.

— Не разбирам — повтори Тай. Дру знаеше, че вероятно се беше опитвал да намери отговора на този въпрос, докато бяха изкачвали стълбите: Какво искаше да каже Магнус? Защо Кит не бе пожелал да се сбогува с него?

— Тай — каза Магнус. — Знам какво сте направили. Рейгнър ми каза. Ще ми се да ми беше казал по-рано, но тогава умирах, така че разбирам защо не го е сторил. Освен това е вярвал, че е успял да осуети намеренията ви. Но не е успял, нали? Намерил си енергиен източник на Пазара и си направил магията.

Магията? За призоваването на призрака на Ливи?

Тай зяпна.

— Откъде знаеш?

— Имам контакти на Пазарите. Освен това съм магьосник и син на велик демон. Усещам тъмната магия по теб. Тя е като облак, който те е обвил, и аз го виждам. — Магнус приседна на ръба на прозореца. — Знам, че си се опитал да съживиш сестра си.

Какво е направил? Осъзнаване изригна в ума на Дру, заедно с шок: Не си се опитал да съживиш мъртвец. Забрави ли какво стана с Малкълм? Да се опиташ да се свържеш с призрак е едно, черната магия — друго.

Тай обаче не се опита да го отрече. Седеше на леглото, сплитайки и разплитайки пръсти.

— Такъв огромен късмет имаш, че магията ти не се е получила — рече Магнус. — Онова, което си сторил, е лошо, но би могло да бъде много по-страшно.

Как можа, Тай? Как можа, Кит?

— Клеъри съживи Джейс — каза Тай.

— Клеъри помоли Разиел да съживи Джейс. Помисли за това — Самия Разиел. Бъркаш се в магия, запазена за богове, Тай. Не е случайно, че хората мразят черните магии. Ако върнеш нечий живот, трябва да платиш с нещо също толкова голямо. Ами ако трябваше да заплатиш с друг живот? Би ли искал да убиеш някого, за да задържиш Ливи със себе си?

Тай повдигна глава.

— Ами ако беше Хорас? Ако беше някой лош? Убиваме хора в битка. Не виждам разлика.

Магнус дълго се взира в него; Дру се боеше, че ще каже нещо сурово, ала лицето на Магнус беше омекнало.

— Тиберий — каза най-сетне. — Сестра ти не заслужаваше да умре. Няма съдия, който решава какво е справедливо, кой ще живее и кой ще умре, а ако имаше, би ли искал ти да бъдеш този съдия? Всеки живот да бъде в твоите ръце, и всяка смърт?

Тай стисна очи.

— Не — прошепна той. — Просто исках да си върна сестра си. Непрекъснато ми липсва. В мен сякаш има дупка, която никога няма да бъде запълнена.

О , помисли си Дру. Колко странно, че именно Тай най-точно описа какво бе усещането от загубата на Ливи. Тя притисна ръка до гърдите си. Дупка там, където би трябвало да бъде сестра ми.

— Знам — каза Магнус меко. — Знам също така, че си прекарал по-голямата част от живота си, знаейки, че си различен. И това е вярно. Различен си. Аз също.

Тай вдигна очи към него.

— Затова си мислиш, че това усещане — че половината от теб липсва — трябва да бъде поправено. Че то не може да е нещо, което всички останали изпитват, когато изгубят някого. Само че е. Скръбта може да бъде толкова силна, че да не си в състояние да дишаш, но това е да си човек. Губим, страдаме, но трябва да продължим да дишаме.

— Ще кажеш ли на всички? — Гласът на Тай бе почти шепот.

— Не — отвърна Магнус. — Стига да обещаеш никога вече да не правиш нещо такова.

Тай изглеждаше така, сякаш му се повдига.

— Никога няма да го направя.

— Вярвам ти. Само че, Тай, има още нещо, което бих искал да сториш. Не мога да ти заповядам. Мога само да го предложа.

Тай беше взел една възглавница и прокарваше длан по грапавата й повърхност, отново и отново, сякаш четеше съобщение в материята.

— Знам, че винаги си искал да отидеш в Сколоманса. — Тай понечи да възрази, но Магнус вдигна ръка. — Остави ме да довърша, а после може да кажеш каквото поискаш. — В Лосанджелиския институт Хелън и Ейлийн ще те държат в безопасност и ще те обичат и знам, че сигурно не ти се иска да оставиш семейството си. Но онова, от което се нуждаеш , са загадки, които да разрешаваш, та мозъкът ти да бъде зает, а душата ти — пълна. Срещал съм други като теб — не могат да се отпуснат, освен ако умът им не се рее свободен и не разрешава загадки. Познавах Конан Дойл. Обичаше да пътува. Прекара третата година от медицинското си обучение на китоловен кораб.