Кассандра Клэр - Кралица на въздух и мрак

— Много вярно — съгласи се Джулиън.

Изглеждаше така, сякаш се мъчи да не се разсмее. Всички закимаха дълбокомислено. Беше много странно — в продължение на дни Дру се беше притеснявала, че когато се събудят, Ема и Джулиън ще бъдат наказани по някакъв начин: било то официално от Клейва, или с невежото осъждане на останалите ловци на сенки. Ала нищо такова като че ли не се случваше.

Приближи се до Магнус, който седеше до огъня и похапваше бонбони от кутията, която някой беше донесъл за Ема. Беше дошъл с Мерис, Макс и Рафи, така че те да могат да си поиграят с Тави. Алек, Джейс и Клеъри щяха да пристигнат по-късно, очевидно с някаква изненада. Изабел и Саймън се бяха прибрали в Нюйоркския институт, за да държат нещата под око.

— Защо никой не е ядосан? — прошепна тя. — На Ема и Джулиън?

Магнус размърда вежди насреща й. Магнус имаше много забавни вежди; Дру открай време го намираше за забавен, с огромния му ръст и това как отказваше да вземе каквото и да било на сериозно.

— Ами — каза той, — без Военния съвет на Джулиън и неговата стратегия за справяне с Диърборн Кохортата вероятно щеше да надделее. А пътят, по който Кохортата беше поела, водеше към гражданска война и кръвопролитие. Всички се радват, че това беше избегнато.

— Така е — съгласи се Друзила. — Но това беше преди да се превърнат във великански чудовища ангели.

— Ангелите са посланици. — Магнус изтръска какаовия прах от ръцете си със замислен вид. — Общуват по странни начини, дори с вас, техните деца. Хорас и Кохортата говореха така, сякаш изпълняват тяхната воля и заради това хората се бояха от тях. На бойното поле, горящи с небесен огън, Джулиън и Ема доказаха, че не е така. Ангелите говореха чрез тях.

— Значи всички, които не харесваха Хорас, са искали голям ангел да смачка Кохортата? — каза Дру.

Магнус се ухили широко.

— Не искат да си го признаят, но вярвай ми, то им достави огромно удоволствие.

В този момент Джейс и Клеъри пристигнаха заедно с Алек и огромна торта, на която сами бяха направили глазура. Повечето от непознатите вече си бяха тръгнали и Тай им помогна да я поставят върху бюфета и те отвориха кутията, разкривайки надпис, който казваше: ПОЗДРАВЛЕНИЯ, ЧЕ ВЕЧЕ НЕ СТЕ ВЕЛИКАНИ!

Всички се разсмяха и се насъбраха, за да си вземат парче от лимоново-шоколадовата торта. Джулиън и Ема се облягаха един на друг, раменете им се докосваха. Откакто се бяха върнали от Василиас, Джулиън изглеждаше така, сякаш от плещите му се беше смъкнал огромен товар. Изглеждаше по-спокоен и по-щастлив, още отпреди времето на Тъмната война. Дру знаеше, че двамата с Ема вече не са парабатаи: ангелската магия бе изгорена от телата им. Не беше нужно да си гений, за да се досетиш, че вероятно страшно се радваха за това, като се имаше предвид, че непрекъснато се усмихваха и докосваха.

Марк и Кристина, от друга страна, изглеждаха тъжни, притихнали насред жизнерадостното бъбрене в стаята. В един момент Дру видя Ема да отвежда Кристина в кухнята и да я прегръща, сякаш се беше случило нещо лошо.

Дру не знаеше какво бе то, но забеляза, че Кийрън го нямаше.

Тай също се беше умълчал. Всеки път, щом минеше покрай него, Джулс го притегляше в прегръдка и разрошваше косата му така, както на Тай му харесваше, когато беше малък. Тай се усмихваше, но изглеждаше необикновено апатичен, нямаше желание дори да подслушва разговорите на гостите и да си води бележки за детективските си наръчници, както правеше обикновено.

Най-сетне той отиде при Магнус, който седеше в тъмносиньо кресло до камината, с тъмносиния си син в скута и го гъделичкаше. Дру дойде по-близо до огъня, чудейки се какво ли иска да каже Тай на магьосника.

— Къде е Кит наистина? — попита Тай и Дру си помисли: Трябваше да се досетя. Джем им беше казал, че Кит ще отиде да живее с него и Теса в Девън, но не и причината, нито защо трябваше да си тръгнат толкова скоро. Джулиън и останалите като че ли смятаха, че Кит скоро ще им дойде на гости, ала Дру не беше толкова сигурна. — Непрекъснато питам, но никой не иска да ми каже.

Магнус вдигна поглед; котешките му очи бяха полупритворени.

— Кит е добре. С Теса и Джем е. Ще живее с тях.

— Знам. — Гласът на Тай потрепери. — Знам, но не може ли да се сбогувам с него? Ако просто можех да поговоря с него веднъж.

— Той вече замина — каза Магнус. — Не поиска да се сбогува с теб. С никого, всъщност, но подозирам, че най-вече с теб.

Дру потисна ахването си. Защо Магнус би казал нещо толкова жестоко?