Кассандра Клэр - Кралица на въздух и мрак

Всичко това бе повече от достатъчно, за да ангажира ума му и да му попречи да мисли за Тай. Или поне би трябвало да бъде.

Беше се опънал в леглото, загледан в каменния таван, когато чу стъпки да се приближават по коридора отвън. Първата му мисъл беше „храна“ — един Мълчалив брат му носеше поднос с проста, питателно скучна храна три пъти на ден.

Само че стъпките потракваха по камъните. Токчета. Кит се намръщи. Консулът? Може би дори Даяна? Щеше да запази спокойствие и да обясни, че не е направил нищо лошо. Седна в леглото и прокара пръсти през косата си, чудейки се как Мълчаливите братя успяваха да свършат каквото и да било, без да притежават огледала. Откъде знаеха дали не са облекли одеждите си наопаки?

Вратата се отвори и Теса Грей пристъпи в стаята. Носеше зелена рокля и лента за коса като Алиса в Страната на чудесата. Усмихна му се топло.

— Моля те, измъкни ме от тук — каза Кит. — Не искам завинаги да остана пленен тук. Не съм направил нищо лошо, най-малко пък с помощта на тъмна магия.

Усмивката на Теса угасна. Ти се приближи и приседна на ръба на леглото, сивите й очи бяха разтревожени. Дотук беше със запазването на спокойствие , помисли си Кит.

— Кристофър — каза тя. — Съжалявам, че те оставих тук толкова дълго.

— Няма нищо — отвърна Кит, макар да не бе сигурен, че е така. — Но не ме наричай Кристофър. Никой не го прави.

— Кит. Толкова съжалявам, че те оставихме сам. Грижехме се за Джулиън и Ема, затова не можехме да напуснем града. За известно време не бяхме сигурни дали няма да ги изгубим, но те току-що се събудиха. — Теса се усмихна. — Помислих си, че ще искаш да научиш.

Кит се радваше да го чуе. И все пак.

— А останалите, те добре ли са? Ами Тай?

— Тай и останалите са добре. А Ема е добре отчасти благодарение на теб. Ти й спаси живота.

Кит се облегна тежко на металната табла на леглото, залян от облекчение.

— Значи не съм загазил заради онова, което направих на бойното поле?

— Не — отвърна Теса бавно. — Но трябва да знаеш какво означава. Има история. История, обвита в мистерия и заблуда. История, която малцина сред живите знаят.

— Нещо, свързано с елфическа кръв. Ездачът. Той каза: „Кит е детето“. Не знам обаче как е възможно.

Теса приглади полата над краката си.

— Много, много отдавна кралят на тъмните и кралицата на светлите феи сключили съюз, за да обединят двата елфически Двора. Довели магьосници от всички краища на елфическите земи, за да направят магии, които да гарантират, че ще им се роди съвършеният наследник. Не всички магии били добри магии. Някои били тъмни. Кралят мечтаел за син, който да обедини двете царства, да вдъхва абсолютна лоялност, да бъде по-храбър от всеки елфически рицар, живял някога.

— Определено звучи като мен — измърмори Кит.

Теса му отправи съчувствена усмивка.

— Но когато детето се родило, било момиче, Ауралин.

— Изненадващ обрат — каза Кит.

— Кралят очаквал мъжки наследник и се разгневил. В неговите очи детето било дефектно, и в крайна сметка наредил на един елфически рицар да го убие, макар историята за пред света да била, че детето било отвлечено, и това е историята, на която повечето хора вярват.

— Кралят наредил да убият собствената му дъщеря?

— Да. Освен това убивал всички родили му се след това дъщери, от озлобление заради Ауралин. Тъй като тя оцеляла, останала си Наследника. Позовала се на лоялността на рицаря към него и той я пуснал. Ето какво се опитал да скрие кралят. Излъгал, че смъртта на Ауралин била по вина на друг, дори когато тя избягала в света на смъртните. Там срещнала магьосник, който станал неин съпруг, заклинател, потомък на ловци на сенки, напуснали Клейва.

— Изгубените Херондейл — досети се Кит.

— Точно така. Те са твоите предшественици; от тях води потеклото си майка ти. През изминалите десетилетия Тъмният крал преследвал онези, за които мислел, че произлизат от дъщеря му, така че Херондейловци се криели зад измислени имена и могъща магия.

— Но защо му било на краля да го прави? — попита Кит.

— Ауралин наследила немалко магия. Заклинанията, които й били направени преди и след като се родила, били могъщи. Нарича се Първия наследник, защото е първото елфическо дете, наследник и на двата Двора. Както и всички нейни потомци. Кръвта ти ти дава право да бъдеш Върховен крал на елфическите земи.

— Какво? Но аз не го искам. Не искам да бъда върховен крал на елфическите земи!

— Няма значение какво искаш, не и за тях — каза Теса печално. — Дори ако никога не припариш до трона, има враждуващи фракции, които биха искали да се доберат до теб и да те използват като своя пионка. Армия, оглавена от теб, би могла да свали краля или кралицата, или двамата.