Кассандра Клэр - Кралица на въздух и мрак

— Какво ще се случи с нас? — попита Джулиън. — Ще ни накажат ли?

— За станалото на бойното поле? Не мисля. Вие убихте Ездачите на Манан, за което всички са ви благодарни, убихте и неколцина членове на Кохортата, което и така можехте да направите. Мисля, че сега ще се превърнете в нещо като атракция. Истински нефилими не са били виждани от векове. Възможно е да се наложи да положите малко общественополезна дейност.

— Наистина ли? — попита Ема.

— Не. — Джем й намигна.

— Имах предвид за това с парабатайството — обясни Джулиън. — Все още нарушаваме Закона, изпитвайки това, което изпитваме един към друг. Дори ако смекчат Закона, ще трябва да бъдем разделени, дори заточени, така че това никога да не се повтори.

— А. — Джем се облегна на стената, скръстил ръце на гърдите си. — Когато дрехите ви бяха свалени, за да могат да ви изцелят, тук, във Василиас, бе установено, че парабатайските ви руни са изчезнали.

Ема и Джулиън го зяпнаха.

— Сега, възможно е руната да бъде изрязана от кожата ви и пак да си останете парабатаи — каза Джем. — Руната е символът, не самата връзка. Беше любопитно обаче, защото нямаше и следа, никакъв белег, показващ къде са били парабатайските ви руни; сякаш изобщо не ги беше имало. Мълчаливите братя надникнаха в умовете ви и откриха, че връзката е била разкъсана. — Той замълча за миг. — При обикновени обстоятелства бих имал чувството, че съобщавам лоша новина, но в този случай, едва ли е така. Вече не сте парабатаи.

Никой от тях не помръдна, дори не си пое дъх. В гърдите на Ема сърцето й сякаш биеше като камбана в огромно помещение, кънтящото ехо на пещера, чийто покрив бе толкова висок, че всеки звук се изгубваше в тишина и мечти. Лицето на Джулиън бе бяло като демонските кули.

— Не сме парабатаи? — повтори най-сетне, а гласът му беше като на непознат.

— Ще ви дам минутка, за да осмислите новината. — Усмивка подръпна устните на Джем. — Ще отида да поговоря със семейството ви. Тревожеха се за вас. — Той излезе от стаята и макар да носеше дънки и пуловер, зад него сякаш се развяха одежди.

Вратата се затвори зад гърба му, а Ема все така не бе в състояние да помръдне. Ужасът да си позволи да повярва, че кошмарът най-сетне е свършил, я задържаше вкаменена на мястото й. Толкова отдавна живееше с този товар на плещите си. Толкова отдавна това бе първата й мисъл, когато се събудеше, и последната, преди да заеми; подклаждаше кошмарите й и се криеше във всеки таен страх: Ще изгубя Джулиън. Ще изгубя семейството си. Ще изгубя себе си.

Дори в най-светлите си мигове беше мислила, че ще изгуби някое от тези неща. Никога не бе вярвала, че би могла да задържи всичките.

— Ема. — Джулиън се бе изправил, накуцвайки леко, и сърцето на Ема сякаш се пръсна: знаеше, че не може да му е по-лесно, отколкото на нея. Изправи се на разтреперани крака. Гледаха се през разстоянието, което делеше двете легла.

Не знаеше кой се прекърши и помръдна пръв. Може би тя, може би той; може би го направиха едновременно, така, както правеха от толкова отдавна, все още свързани, макар парабатайската връзка да я нямаше вече. Сблъскаха се в средата на стаята; тя обви ръце около него, заравяйки бинтованите си пръсти в гърба на тениската му.

Беше тук, наистина беше тук, от плът и кръв в прегръдките й. Знаеше, че по лицето й се стичат сълзи; беше се вкопчила в него с всичка сила, усещаше го да трепери в ръцете й.

— Ема — повтаряше той отново и отново, а гласът му се прекършваше от думата. — Ема, Ема, моята Ема.

Тя не бе в състояние да говори. Вместо това прокара несръчно пръсти по гърба му, изписвайки онова, което не можеше да изрече на глас, както бяха принудени от толкова отдавна. Н-А-Й С-Е-Т-Н-Е , написа, Н-А-Й С-Е-Т-Н-Е .

Вратата се отвори рязко. И за първи път те не побързаха да се отдръпнат един от друг. Останаха прегърнати, докато семейството и приятелите им се изсипваха в стаята, просълзени и грейнали от щастие и облекчение.

— В земите на феите наистина се боят от теб, Кристина — каза Кийрън. — Наричат те палач на крале и принцеса. Ужасяващ ловец на сенки.

Тримата, Марк, Кристина и Кийрън, седяха до един пресъхнал фонтан на Площада на ангела пред Василиас. Кристина беше между краката на Марк, който бе обвил ръце около нея; Кийрън се бе облегнал на него.

— Не съм ужасяваща — възмути се тя.

— Ужасяваш мен — обади се Марк и тя се обърна и направи физиономия насреща му.

Кийрън се усмихна, но не се засмя: у него имаше твърде много напрежение. Навярно защото да бъде в Аликанте му беше трудно. По време на Тъмната война, ловците на сенки се бяха опитали да обезопасят града против елфи и почти на всяка улица имаше стратегически разположени желязо, сол и самодивско дърво. Василиас беше покрит с железни гвоздеи, така че Марк и Кристина чакаха новини за Джулс и Ема на площада заедно с него, оставяйки яркото слънце да ги топли, докато си почиваха.