Кассандра Клэр - Кралица на въздух и мрак

— Бихме могли да дойдем с теб — предложи Марк. — Не можем да останем в елфическите земи за постоянно, но бихме могли да ти идваме на гости.

— И аз мислех така. Но дори след толкова кратко време като крал в Двора, знам, че е невъзможно. — Косата на Кийрън бе станала напълно черна под тънката златна лента, която обрамчваше челото му. — На краля не му е позволено да има смъртен консорт.

— Знаем това — каза Кристина, спомняйки си думите, които бе изрекла в Брослинд. Дори тогава бе вярвала, че Кийрън може и да не стане крал. Че би се намерил начин. — Но баща ти е имал смъртни консорти, нали? Няма ли начин да бъдат заобиколени правилата?

— Не. Той имаше смъртни любовници . — Думата прозвуча грозно. — Консорт е официална титла. Смъртните компаньони са играчки, с които да се позабавляваш и да захвърлиш. Не го беше грижа как се отнасят с тях, но мен ме е грижа. Ако ви взема в Двора като такива, към вас ще се отнасят с презрение и жестокост, а аз не мога да го понеса.

— Ти си кралят — каза Кристина. — Те са твоите поданици. Не можеш ли да им заповядаш да не бъдат жестоки?

— В продължение на години са се намирали под жестоко владичество. Не мога да ги променя за няколко дни. Самият аз не знаех как. Трябваше да се науча на доброта от вас двамата. — Очите му проблеснаха. — Сърцето ми се къса, но не виждам изход. Вие сте всичко, което искам, но трябва да сторя онова, което е най-добро за хората ми. Не мога да отслабя земите ни, като идвам тук, не мога и да нараня вас, като ви отведа там. Никога няма да открием покой в никое от тези места.

— Моля те, Кийрън. — Марк го улови за китката: Държа ръката на Тъмния крал , помисли си. Това навярно беше първият път, в който мислеше за Кийрън като за краля, а не просто като за Кийрън. — Можем да намерим решение.

Кийрън го притегли към себе си и го целуна, настойчиво и неочаквано, впивайки пръсти в китката му. Когато го пусна, беше пребледнял, а бузите му горяха. — От три дни не съм спал. Ето защо исках Адаон да бъде крал. Други искат трона. Аз — не. Аз искам единствено вас.

— И именно затова ще бъдеш велик крал. — В кафявите очи на Кристина блещукаха непролети сълзи. — Ами ако сте само ти и Марк? Марк е наполовина елф, това несъмнено означава нещо.

— За тях той е ловец на сенки. — Кийрън пусна ръката на Марк и се приближи до Кристина. Очите му бяха помътнели от умора. — А аз обичам и двама ви, моя храбра Кристина. Нищо не може да промени това. Нищо няма да го промени.

Сълзите, които Кристина беше удържала до този миг, рукнаха по бузите й, когато Кийрън улови нежно лицето й в шепите си.

— Наистина ли си отиваш? Трябва да има друг начин!

— Няма друг начин. — Кийрън я целуна, бързо и пламенно, така, както беше целунал Марк; Кристина затвори очи. — Знай, че винаги ще те обичам, колкото и далече да съм.

Той я пусна. Марк искаше да възрази, но повече от Кристина, той разбираше жестоката действителност на елфическите земи. Бодлите между розите. Какво би означавало да си играчка на краля в един от елфическите Дворове; би могъл да го изтърпи за себе си, но не и за Кристина.

Кийрън се метна на гърба на Уиндспиър.

— Бъдете щастливи заедно. — Беше извърнал очи, защото не можеше да понесе да ги погледне. — Това е кралското ми желание.

— Кийрън… — започна Марк.

Ала Кийрън вече беше препуснал с буреносна бързина. Каменните плочи трепереха под отдалечаващите се копита; след броени секунди той се изгуби от очите им.

На Кит изобщо не му харесваше в Града на тишината, въпреки че стаята му беше достатъчно удобна, поне в сравнение с останалата част на Града, който сякаш се състоеше само от остроръби предмети, направени от човешки скелети. След първите три-четири черепа, които вземеш в ръка и промълвиш „Бедни ми, Йорик“ 45 45 „Хамлет“, превод Валери Петров. — Б. пр. , усещането за нещо ново бързо се изпаряваше.

Подозираше, че стаята му принадлежи на някой Мълчалив брат. Имаше доста книги върху дървена полица, до една — за история и славни битки. Леглото беше удобно, а тоалетната беше надолу по коридора. Не че искаше да мисли за санитарните условия в Града на тишината. Надяваше се да ги забрави колкото се може по-скоро.

Нямаше кой знае какво да прави, освен да оздравява и да мисли за случилото се на бойното поле. Отново и отново си припомняше прилива на мощ, който го беше залял, когато беше поразил Ездачите и бе накарал конете им да изчезнат. Дали беше тъмна магия? Затова ли го бяха затворили? И как бе възможно във вените му да тече елфическа кръв? Можеше да докосва желязо и самодивско дърво. Целият си живот бе прекарал заобиколен от съвременни технологии. Изобщо не приличаше на елф и никой на Пазара на сенките дори не бе загатнал за подобна възможност.