Кассандра Клэр - Кралица на въздух и мрак

След края на Тъмната война, знаеше Марк, площадът бил пълен с трупове. Мъртви тела, подредени в редици, очите им били завързани с бяла коприна, приготвени да бъдат изгорени и погребани. Сега мястото бе умиротворяващо тихо. В битката преди три дни имаше загинали и на следващия ден на Нетленните поля се бе състояло голямо погребение. Джия бе говорила: за понасянето на скръбта, за необходимостта от това да съградят всичко наново и колко бе важно да не бъдат тласкани от жаждата за отмъщение в отношението си към членовете на Кохортата, петдесетима от които сега се намираха в затвора на Гард.

— Майка ми е тази, която е ужасяваща — каза Кристина, поклащайки глава. Беше топла в ръцете му, а Кийрън беше приятна тежест до него. Ако не беше тревогата за Ема и Джулс, би бил съвършено щастлив. — Снощи й казах за нас.

— Така ли? — Марк се сепна. Майката на Кристина действително беше ужасяваща — чул бе, че след като Мълчаливите братя отворили портите на Града, тя се покатерила на една от стените и започнала да хвърля копия по тъмните елфи със смъртоносна точност, която накарала алените стражи да се разбягат. Говореше се също така, че праснала Ласло Балог по носа, но той бе решил да не го потвърди.

— Какво каза тя? — Разноцветните очи на Кийрън бяха разтревожени.

— Каза, че вероятно не е изборът, който би направила за мен, но това, което имало значение, е да съм щастлива. Каза също така, че не е изненада, че са били нужни двама мъже, за да заемат мястото на Диего. — Кристина се ухили.

— Тъй като Диего ми спаси живота, ще приема тази обида, без да отговоря — заяви Кийрън.

— А аз ще му завържа връзките на обувките следващия път, когато го видя — добави Марк. — Можете ли да повярвате, че открили Мануел да се крие под трупа на Хорас?

— Учудвам се само, че не е срязал тялото на Хорас и не се е пъхнал вътре — каза Кийрън мрачно.

Марк го плесна леко по рамото.

— Защо ме удряш? — възмути се Кийрън. — Случвало се е в земите на феите. Веднъж един страхлив воин цяла седмица се крил в тялото на едно келпи.

Нещо бяло изпърха в небето. Нощна пеперуда, която пусна жълъд в скута на Кийрън и отлетя.

— Съобщение? — попита Марк.

Кийрън разви шапчицата на жълъда. Имаше мрачно сериозен вид, вероятно защото беше облечен в одеждите на крал на тъмните феи. Марк все още се стряскаше, когато го видеше, целият в черно — черни ботуши, черни бричове и черна жилетка, обшита с бродирани вълнички от златно и зелено — символ на това, че във вените на Кийрън има кръв на никси.

— От Уинтър е — каза Кийрън. — Съобщава ми, че всички ловци на сенки и долноземци са се прибрали от Тъмните земи по домовете си.

Кийрън бе предложил гостоприемството на Тъмния двор на всички, които бяха побягнали от битката на Полята. Според Алек този жест щял да допринесе много за отмяна на разпорежданията на Студения мир. Среща, на която да обсъдят как Клейвът ще продължи напред, бе насрочена за следващия ден и Марк я очакваше с нетърпение.

Кийрън не се беше задържал в Тъмния двор. Беше се върнал при Марк и Кристина в деня след битката, и те се радваха, че е при тях.

— Вижте! — възкликна Кристина и посочи: един от прозорците на Василиас беше отворен и Дру им махаше от там, даваше им знак да се качат.

— Ема и Джулиън са будни! — извика тя. — Елате!

Кристина скочи на крака и останалите я последваха. Джулиън и Ема. Дру се беше усмихвала. Сега, помисли си Марк, сега беше съвършено щастлив.

Отправи се към Василиас с Кристина до себе си. Почти бяха стигнали, когато си дадоха сметка, че Кийрън не ги беше последвал.

Марк се обърна.

— Кийрън. — Той се намръщи. — Заради желязото ли е?

— Не е това — отвърна Кийрън. — Трябва да се прибера в земите на елфите.

— Сега? — попита Кристина.

— Сега и завинаги. Няма да се завърна от там.

— Какво? — Марк тръгна обратно към Кийрън. Бялото писмо от Уинтър пърполеше в ръката му като крило на птица. — Говори смислено, Кийрън.

— Говоря смислено — отвърна Кийрън меко. — Сега, когато знаем, че Ема и Джулиън ще живеят, трябва да се върна в земите на феите. Такава бе уговорката ми с Уинтър. — Той сведе очи към писмото. — Моят генерал ме вика. Без крал, земите ми са изложени на опасност от хаос.

— Но те имат крал! — Кристина бе изтичала до него. Носеше лек син шал и сега го уви по-плътно около раменете си във възбудата си, клатейки глава. — Ти си техният крал, независимо дали си там, или тук.

— Не. — Кийрън затвори очи. — Кралят е свързан с елфическите земи. Всеки миг, в който се намира в света на смъртните, земите отслабват. Не мога да остана тук. Не искам да бъда крал, не съм молил да бъда крал, но съм крал и не мога да бъда лош крал. Няма да е редно.