Кассандра Клэр - Кралица на въздух и мрак

— Но това е история — каза Джулиън. — Сега хората не се превръщат във великани.

Земя, която поглъща обитателите си. Ема не можеше да не си помисли за Туле и разказите за великани там.

— Повечето не преживявали преобразяването — продължи Джем. — Това била върховната саможертва: да лумнеш в небесен огън и да умреш, унищожавайки демони. Забелязали обаче, че мнозина от оцелелите били парабатаи. По-вероятно било един ловец на сенки да преживее трансформацията, ако имал парабатай, който да не се преобрази и да го привърже към земята.

— Но ние и двамата се преобразихме — изтъкна Ема.

— Трябва да знаеш — каза Джем, — че в продължение на години се опитвахме да разберем парабатайското проклятие и какво представлява, но никога не го свързахме с времето на нефилимите. Краят на това време дошъл, когато великанските демони престанали да идват на земята. Не знаем защо изчезнали. Може би били избити до крак. Може би изгубили интерес към този свят. Може би се бояли от нефилимите. Това било преди осемстотин години и много от архивите били изгубени.

— Значи когато ние се превърнахме във великани — Джулиън изглеждаше така, сякаш от тези думи му се повдига, — сте осъзнали, че парабатайското проклятие е свързано по някакъв начин с нефилимите?

— След битката се втурнахме да преровим всички архиви за истинските нефилими. Именно там попаднах на описанието на ужасна случка. Ловец на сенки се превърнал в истински нефилим, за да се изправи срещу един демон. Парабатаят му трябвало да остане непроменен, за да го задържи свързан със земята, ала вместо това той също се преобразил, неконтролируемо. И двамата изпаднали в умопомрачение. Разправили се с демона, а после избили семействата си и всички, опитали се да ги спрат, докато небесният огън не ги изгорил живи. — Джем замълча за миг. — Били женена двойка. В онези дни нямало закон, забраняващ любовта между парабатай. Няколко месеца по-късно се случило отново, с друга двойка влюбени.

— И хората не знаели за това? — попита Ема.

— Положени били големи усилия да скрият това. Парабатайската връзка е едно от най-могъщите оръжия, което ловците на сенки притежават. Никой не искал да бъде изгубено. А тъй като великите демони си отишли, се смятало, че няма да има нужда отново да се прибягва до истински нефилими. И действително, практиката била преустановена, а методът, по който се създават истински нефилими, бил изгубен. Всичко би могло да свърши там и действително, в Града на тишината няма запазени сведения за това какво се е случило, но Теса успя да открие един летопис в Спираловидния лабиринт. Разказ за двама ловци на сенки, които станали като магьосници, могъщи заклинатели, чиито руни не приличали на другите. Сринали цял един град със земята, преди да бъдат изгорени. Подозирам обаче, че не били изгорени от жителите на града. Подозирам, че умрели от небесния огън. — Той замълча за миг. — Скоро след датата на този разказ бил приет закон, забраняващ на парабатаите да се влюбват помежду си.

— Подозрително — измърмори Ема.

— Значи това, което казваш — рече Джулиън, — е, че ловците на сенки унищожили собствените си архиви за това защо създали закона, забраняващ парабатайската любов? Страхували се, че хората ще се възползват от могъществото, но ценели ползата от парабатайството твърде много, за да се откажат от ритуала?

— Така подозирам — отвърна Джем, — макар да не мисля, че ще бъдем в състояние да го докажем.

— Това не може да продължава да се случва — заяви Ема. — Всички трябва да научат истината.

— Истината няма да му попречи да се случва. — Джулиън я гледаше с нетрепващ поглед. — Бих се влюбил в теб дори да знаех точно каква е опасността.

Сърцето на Ема сякаш се преобърна. Тя се опита да овладее гласа си.

— Но ако ужасните наказания бъдат премахнати, ако хората не се боят, че ще изгубят семействата си, те няма да го крият. Милосърдието е по-добро от отмъщението, нали?

— Мълчаливите братя го обсъдиха и са съгласни с теб — каза Джем. — Ще посъветват консула и новия инквизитор, когато той или тя бъдат назначени.

— Но Джия все още е консул? — попита Ема.

— Да, макар да е много болна. Болна е от известно време насам. Надявам се, че сега ще има възможност да си почине и да се възстанови.

— О. — Ема беше учудена. Джия й се бе струвала несломима.

— Оцелелите членове на Кохортата са задържани в Гард. В края на краищата, вие ни спечелихте битката. Макар да не бих препоръчал отново да опитате тази тактика.