Кассандра Клэр - Кралица на въздух и мрак

Ейлийн се прокашля.

— Ема и Джулиън. Не ви познавам толкова добре, а това с великанството определено е огромна изненада. Буквално. — Тя хвърли кос поглед към Хелън. — Но да бъде до вас прави съпругата ми наистина щастлива и то е защото ви обича. — Тя замълча. — Аз също ви харесвам и ние ще бъдем семейство, по дяволите, така че слезте тук и бъдете част от това семейство!

Хелън потупа Ейлийн по рамото.

— Това си го биваше, миличка.

— Джулиън — обади се и Кийрън. — Бих могъл да говоря за начина, по който Марк те обича, и Ема, бих могъл да говоря за приятелството, което Кристина изпитва към теб. Ала истината е, че трябва да бъда крал на Тъмния двор и без твоята брилянтност, Джулиън, и без твоята храброст, Ема, боя се, че властването ми ще бъде кратко.

В далечината Дру видя Изабел и Саймън да се приближават. Алек беше с тях, обвил ръка около Магнус, а Клеъри и Джейс крачеха до тях, уловени за ръце.

Тави протегна ръчички.

— Джулс! — Гласчето му беше ясно и звънливо. — Вдигни ме. Уморен съм. Искам да си отида у дома.

Бавно — така бавно, сякаш минаваха епохи — Джулиън протегна сияйните си ръце, набраздени от черни пукнатини, през които небесен огън се лееше като кръв, и посегна към Тави.

Лумна ярка светлина и опари очите на Дру. Когато престана да примигва, видя, че Джулиън и Ема вече не бяха там, бяха се свлекли на земята; смаляващи се тъмни фигури в аура от светлина, облени в сияние с цвета на кърваво злато.

В продължение на един мъчителен миг, Дру бе сигурна, че умират. Когато ужасната светлина угасна, тя видя Ема и Джулиън, приели отново човешките си размери, рухнали заедно на земята. Лежаха със затворени очи, уловени за ръце, като ангели, които бяха паднали от небесата и сега спяха спокоен сън на земята.

— Събуди се, Ема. Време е да се събудиш.

На челото й лежеше нежна ръка, нежен глас я викаше да излезе от дълбокия мрак.

За известно време имаше само сенки. Сенки и студ, след като дълго бе горяла. Светът се бе наклонил на една страна. Видяла бе място прекалено ярко, за да си го спомня, и фигури, които грееха като остриета на слънцето. Чула бе гласове да викат името й. Ема. Ема.

Ема означава Вселена , казал бе Джулиън.

Ала тя не се бе събудила. Отново бе чула гласа на Джулиън, този път — примесен с гласа на Джем.

— Добър ход — каза Джем. — Да проведете не една, а две срещи. Знаел си, че всеки от ловците на сенки би могъл да бъде верен на Кохортата, затова ги покани да присъстват само на първата среща. Така, когато докладвали на Хорас за плановете ти, той се е подготвил единствено за прекъсване на преговорите. Не и за атаката на долноземците.

— Джейс и Клеъри се съгласиха да бъдат примамката. — Джулиън звучеше уморен, дори в съня й.

— Знаехме, че Хорас би сторил всичко, за да се добере до тях. Че бихме могли да ги доведем пред всички и да докажем, че Хорас не просто греши, че са мъртви, а се опитва да ги убие.

Възцари се дълга тишина. Ема отново се рееше в мрак, макар сега да виждаше очертания в него, очертания и сенки.

— Знаех, че на срещата ще има шпиони — каза Джулиън. — Признавам, че ме изненадаха, като изпратиха демон. Дори не си дадох сметка, докато не го видях на бойното поле. Как е успял да проникне в светилището според теб? Просто да се представи за Оскар Линдквист не би трябвало да го предпази?

— Демоните понякога използват нефилимска кръв, за да проникнат в някой Институт. Вчера Оскар Линдквист бе открит мъртъв. Възможно е кръвта му да е била използвана.

— Но може ли тя да направи демона неуязвим за серафимски ками? — попита Джулиън.

Възцари се дълго мълчание.

— Не съм чувал за магия, достатъчно силна, за да го стори. — Джулиън звучеше загрижено. — Мълчаливите братя ще искат да научат.

Ема отвори неохотно очи, не искаше да напусне мекотата на мрака.

— Джем? — прошепна. Гърлото и устата й бяха невероятно сухи.

— Ема! — Джем я притегли в прегръдката на силните си ръце и тя отпусна глава на рамото му. Сякаш я прегръщаше баща й, спомен, който винаги държеше дълбоко в ума си, скъпоценен и незабравен.

Опита се да преглътне сухотата в гърлото си.

— Джулиън? — прошепна.

Джем се отдръпна и тя видя къде се намира — в малка стая с две бели легла; през прозореца на стената влизаше слънчева светлина. Джулиън седеше на другото легло, облечен в чиста тениска и широк панталон, подобен на тренировъчни дрехи. Някой беше облякъл и нея по същия начин; косата й беше оплетена, цялото тяло я болеше, като една гигантска синина.