Кассандра Клэр - Кралица на въздух и мрак

— Хайме…

— В миналото ти винаги ме лекуваше — каза Хайме. — Нека сега аз бъда този, който ще те изцели.

Диего се закашля. Устата и гърлото му бяха пълни с кръв.

— Колко… колко лоши ще бъдат белезите?

Хайме улови ръката му и Диего разбра, че е наистина лошо. Безмълвно умоляваше брат си да не го лъже или съжалява.

Усмивката на Хайме беше бавна и леко крива.

— Мисля, че от сега нататък аз ще бъда красавецът в семейството — каза. — Но поне все още си много мускулест.

Диего се задави със смеха си, с вкуса на кръв, със странността на всичко това. Преплете пръсти в тези на брат си и ги стисна.

Прекосяването на полето беше сюрреалистично.

Докато семейство Блекторн вървяха към Ема и Джулиън, други ловци на сенки се приближаваха към тях, някои с озадачен, други с почти засрамен вид. Дру знаеше, че според тях отиват на сигурна смърт. Неколцина души им извикаха да оставят Тави, но той само се притисна по-близо до братята и сестрите си, клатейки глава.

Ема и Джулиън очевидно се бяха отправили към града. Движеха се като сияйни сенки, стопявайки разстоянието, което ги делеше от барикадата ловци на сенки, застанали между тях и Аликанте.

— Трябва да се доберем до тях — промълви Дру, ала тълпата пред тях оформяше друг вид барикада. Разпозна някои от тях: Ануш и Дивя Джоши, Луана Карвальо, Кадир Сафар, и дори неколцина долноземци, като Бат Веласкес и Куаси Бедиако, които им викаха да не се приближават до Джулиън и Ема, че не е безопасно.

Тя погледна към другите в паника.

— Какво ще правим?

— Не мога да ги прострелям с елфически стрели — каза Марк. — Опитват се да помогнат.

— Естествено, че не! — Хелън изглеждаше ужасена. — Моля ви! — извика тя. — Пуснете ни да минем!

Ала гласът й бе удавен от рева на тълпата, която ги отблъскваше назад, назад от града, назад от Ема и Джулс. Дру започваше да изпада в паника, когато до ушите им достигна тропот на копита.

Ловците на сенки се отдръпнаха неохотно, за да направят път на Уиндспиър, възседнат от Кийрън. Хълбоците на коня бяха облени в пот; очевидно беше галопирал през полето. Ужасените очи на Кийрън обходиха групата, докато не откриха Марк и Кристина.

Тримата си размениха бърз поглед, който казваше много, а после Марк вдигна ръка, сякаш се опитваше да достигне новия крал на тъмните феи.

— Кийрън! Помогни ни! Трябва да се доберем до Ема и Джулиън!

Дру очакваше Кийрън да каже, че е опасно. Невъзможно. Вместо това той се приведе над врата на Уиндспиър и му прошепна нещо.

Миг по-късно небето потъмня от летящи фигури. Дивият лов беше пристигнал. Ловците на сенки и долноземците се разбягаха, докато Ловът се спускаше ниско. Ето че семейство Блекторн можеше да продължи напред и те го сториха, движейки се възможно най-бързо към Ема и Джулиън, които почти бяха стигнали до редиците ловци на сенки, бранещи града.

Докато минаваха, Дру протегна ръка и помаха на Даяна и Гуин, които се бяха отделили от Дивия лов и се готвеха да кацнат до семейство Блекторн. Даяна й се усмихна и притисна ръка до сърцето си.

Дру прикова очи в целта напред. Почти бяха стигнали. Кийрън се беше присъединил към тях. Кралската корона проблясваше на челото му, но вниманието му беше погълнато от това да защитава семейство Блекторн. С Уиндспиър, изправящ се на задни крака, той удържаше тълпата назад от едната страна, а Гуин и Даяна правеха същото от другата.

Теренът стана равен. Вече бяха близо, достатъчно близо, та Ема и Джулиън да изглеждат като сияйни размазани петна. Беше като да гледаш към дървета в гората, чиито върхове не можеш да видиш.

Дру си пое дълбоко дъх.

— Окей. Сега само ние. Само семейство Блекторн.

Всички застинаха. Марк допря чело до челото на Кристина, преди да й помогне да се метне на Уиндспиър, до Кийрън. Кийрън стисна силно десницата на Марк, а после обви ръце около Кристина, сякаш за да каже на Марк, че ще я пази. Ейлийн целуна нежно Хелън и отиде да застане до майка си в множеството. Те загледаха — малка, притеснена групичка — как семейство Блекторн поемат напред, за да стопят разстоянието между себе си и Ема и Джулс.

Спряха на няколко крачки от великанските фигури на Джулиън и Ема. За миг увереността, тласкаща Дру досега, се разколеба. Мислила бе само за това да стигнат дотук. Не и какво щяха да кажат или направят, когато го стореха.