Кассандра Клэр - Кралица на въздух и мрак

Изправи се , помисли си Хелън, изправи се. Изправи се, Джейс.

Но той не се изправи.

Дру никога досега не беше използвала семейна руна и усещането беше странно.

Почувства как нещо я тегли към братята и сестра й по начин, който не би могла да определи. Усещането бе сякаш нещо бе завързано около гръбнака й (което беше гадничко, но интересно) и я дърпаше към една цел. Чувала бе описания на усещането от действието на проследяваща руна и това не беше особено различно.

Остави се притеглянето да я води, тичайки след него, стиснала здраво ръката на Тави. Придържаха се към края на бойното поле, а Хайме тичаше до тях, готов да се прицели с арбалета си във всеки, понечил да се приближи.

Напуснаха закрилата на градските стени и се насочиха към гората, все така следвайки притеглянето на руната. Дру се мъчеше да не поглежда към полето, към Ема и Джулиън. Това бе като да гледа към огнени колони в един момент и ужасяващи чудовища в следващия.

Над главите им нещо прошумоля и Тай скочи на земята пред тях от короната на един дъб. От Дру се откъсна тихо ахване на изненада, а после още едно, когато Тай дойде право при нея и я прегърна с всичка сила.

— Какво правиш на бойното поле? — намръщи се, след като я пусна. — Би трябвало да си в града. Тави също. — Той се обърна към Хайме. — Опасно е.

— Да — отвърна Хайме. — Това ми е ясно.

— Ти самият също си тук — изтъкна Дру.

— Бях се качил на дърво — каза Тай, сякаш това правеше присъствието му по-приемливо.

Преди Дру да успее да се впусне в един наистина удовлетворяващ спор между брат и сестра, Хелън дотича при тях с развени руси къдрици. Ейлийн я следваше по петите.

— Дру! Тави! — Хелън се втурна с насълзени очи към тях, посягайки да вдигне Тави; Дру забеляза, че той протегна автоматично ръчички към нея, нещо, което досега правеше само с Джулиън. Хелън го вдигна и го прегърна здраво. — Какво правите тук? Дру, нарочно ли задейства семейната руна?

— Естествено! — отвърна Дру. — Трябва да излезем на полето. Трябва да спрем Ема и Джулс. Трябва да ги върнем обратно, обратно към себе си.

— Опитваме се — каза Хелън, докато оставяше Тави на земята. — Не мислиш ли, че се опитваме?

На Дру й се прииска да изскърца със зъби. Защо Хелън не слушаше ? Мислела си бе, че нещата се бяха подобрили, но толкова отчаяно се нуждаеше сестра й да я чуе, че това бе като буца, заседнала в гърлото й.

Знаеше какво трябва да направят. Струваше й се толкова ясно. Но как да накара и останалите да го видят?

Почувства подръпване в ръката, там, където беше руната, и ето че и Марк беше тук, дотичал с Кристина до себе си.

— Дру! Ти ни повика… — Видя Тай и се усмихна възхитено. — Гледах те с прашката ти. Мерникът ти е безпогрешен, малки братко.

— Не го насърчавай, Марк — каза Хелън. — Би трябвало да е в лагера.

— Вижте — рече Дру. — Знам, че може да ви се стори абсурдно, но ако отидем при Ема и Джулс всички заедно, ако дойдем съвсем близо и говорим с тях, бихме могли да ги достигнем. Трябва да се опитаме. Ако ние не успеем да го направим, никой няма да успее и тогава всички ще са в опасност.

Хелън поклати глава.

— Но защо се случва това?

Кристина и Марк си размениха поглед, който Дру не можа да разтълкува.

— Мисля, че е заради парабатайската връзка — каза Кристина.

— Защото Ема едва не умря? — попита Ейлийн озадачено.

— Не знам — отвърна Кристина. — Мога само да предположа. Ала в тях гори небесен огън. А никой смъртен не е в състояние да оцелее дълго в нещо такова.

— Прекалено опасно е да се доближим до тях — каза Марк. — Трябва да разчитаме на Ема и Джулиън. Да вярваме, че сами ще успеят да сложат край.

Последва дълга пауза. Хайме гледаше безстрастно как семейство Блекторн и техните близки стоят в напрегнато мълчание.

— Не — заяви най-сетне Хелън и сърцето на Дру се сви. Хелън вдигна очи, горящи с блекторновско синьо насред омърляното й лице. — Дру е права. Трябва да отидем. — Тя погледна към Дру. — Имаш право, миличка.

— Ще дойда с теб на полето — каза Хайме на Дру.

Дру се радваше на компанията му, когато поеха напред, всички Блекторновци заедно. Не за Хайме мислеше обаче, когато свърнаха към сърцето на битката. А за сестра си. Хелън ми повярва. Хелън разбра.

Насред мрака на битката, в сърцето й като че ли стана мъничко по-светло.

Изведнъж Хайме се изпъна.

— Диего — каза, а после се впусна в порой от думи на испански. Дру и Хелън се обърнаха и Дру си пое рязко дъх.