Кассандра Клэр - Кралица на въздух и мрак

Няколко от елфите наблизо нададоха възторжени възгласи. Втурнаха се към отвора, още докато той се разширяваше и Кийрън ги видя да излизат от другата страна; някои дори паднаха на колене от благодарност и облекчение.

— Уинтър — каза с разтреперан глас. — Уинтър, преведи всички през вратата. Отведи ги на безопасно място.

— Всички феи? — попита Уинтър.

— Всички — заяви Кийрън, вперил строг поглед в своя главнокомандващ. — Ловци на сенки. Магьосници. Всеки, който потърси убежище.

— А ти, господарю?

— Аз трябва да отида при Марк и Кристина.

За първи път Уинтър придоби непокорен вид.

— Трябва да оставиш смъртните си приятели, господарю.

Уинтър беше ален страж, дал кръвен обет да защитава краля и кралския род. Кийрън не можеше да му се сърди, но трябваше да го накара да разбере. Потърси правилните думи.

— Ти си мой верен страж, Уинтър. Ала така, както ти браниш мен, аз трябва да браня онова, което обичам най-много, а Марк Блекторн и Кристина Росалес са онова, което обичам най-много в този и всички останали светове.

— Ала животът ти .

— Уинтър — заяви Кийрън категорично. — Знам, че никой от тях не може да бъде мой консорт. Но без тях ще умра.

Още и още феи се изсипваха през вратата към елфическите земи. Сега с тях имаше и други — неколцина магьосници и дори група върколаци.

Уинтър стисна челюсти.

— В такъв случай ще пазя гърба ти.

Хелън имаше чувството, че е уловена насред река, която течеше едновременно в противоположни посоки.

Елфи тичаха на една страна, към неголямо възвишение в източния край на полето, ловци на сенки бързаха на другата, към Аликанте, вероятно за да се скрият зад стените му. Ейлийн се беше втурнала нанякъде, за да проучи нещо, обещавайки да се върне веднага.

Имаше и такива, които все още се щураха насам-натам насред полето — членовете на Кохортата като че ли пищяха и тичаха в кръг, отказващи да се присъединят както към оттеглящите се елфи, така и към събратята си нефилими.

Хелън беше останала там, където се бяха събрали онези, които познаваше — Кадир и Джия помагаха да отнесат ранените от полето, Саймън и Изабел се съвещаваха с Хипатия Векс и Куаси Бедиако, а Джейс и Клеъри бяха отишли заедно с група от другите (в това число Раян и Дивя), за да застанат между Ема и Джулиън и пленниците от Кохортата.

— Хелън! — Ейлийн тичаше към нея през тревата. — Те не бягат.

— За какво говориш? — попита Хелън.

— Ловците на сенки. Отиват, за да защитят града, в случай че великаните, в случай че Ема и Джулиън тръгнат натам. Пълно е с деца и старци. Освен това — добави тя, — ловците на сенки защитават Аликанте. То ни е в кръвта.

Казано като истинска дъщеря на консула.

— Но Ема и Джулиън никога не биха… няма да… — възпротиви се Хелън.

— Не знаем какво ще направят — меко каза Ейлийн, в същия миг, в който Хипатия Векс и Куаси Бедиако минаха забързано покрай тях.

Изтичаха до изпотъпканата трева, където стояха Ема и Джулиън, и Куаси разпери ръце. Хипатия сложи длани на раменете му и във въздуха над Ема и Джулс избликна искряща златна мрежа: падна върху раменете им като фина паяжина, но Хелън почувства, че е изработена от нещо много по-здраво.

Ема вдигна огромна, сияеща ръка, за да я отметне, но мрежата не помръдна. Куаси дишаше тежко, но Хипатия го държеше здраво.

— Сега! — изкрещя Мартин Гладстоун. — Заловете Блекторновци! Покажете на тези чудовища какво ще се случи на семейството им, ако не спрат!

Членовете на Кохортата нададоха одобрителни възгласи. Хелън чу Зара да пищи, че трябва да го направят, че имат право да се защитят.

Ейлийн се изстъпи пред Хелън.

— Това копеле ! — смръщи се тя яростно.

Джулиън впи пръсти в искрящата мрежа и я разкъса. Парчетата паднаха на земята, а той протегна ръка и сграбчи Гладстоун.

Прекърши врата му с едно бързо движение.

Джулиън и Ема се насочиха към останалите членове на Кохортата, които се пръснаха на всички посоки. Ема посегна към Зара…

И Джейс се хвърли между тях, между искрящата ръка на Ема и бягащата фигура на Зара. Мечът на смъртните беше прибран в ножницата на гърба му; той беше невъоръжен. Отметна златокосата си глава назад и се провикна:

— Спрете! Ема и Джулиън! Битката свърши! Спрете!

С безизразно лице, като статуя на ангел на отмъщението, Ема посегна и бутна Джейс настрани. Той прелетя няколко метра и се строполи на земята с грозен тътен. Клеъри изпищя и се втурна към него през тревата, а червената й коса се развяваше зад нея като огън.