Кассандра Клэр - Кралица на въздух и мрак

— Може ли да бъдат спрени ?

— Убиха Ездачите на Манан — каза Хайме неохотно. — Сега войници се опитват да издигнат стена от тела, за да защитят града от тях. Всички деца са тук. — Той посочи към Аликанте. Дру си помисли за Макс и Рафи с Мерис и сърцето й прескочи един удар. — Не знам какво ще се случи. — Хайме премести поглед от нея към Тави. — Елате с мен — каза неочаквано. — Мога да ви отведа в гората.

Дру се поколеба.

— Не можем да избягаме от тях. Трябва да отидем при Джулс и Ема — заяви Тави твърдо.

— Опасно е… — започна Хайме.

— Тави има право. Трябва да отидем. — Дру сведе поглед към незавършената руна върху ръката си. Спомни си как Джулиън й я поставя вчера; сякаш беше преди цяла вечност. — Не е нужно да ни помагаш.

Хайме въздъхна и свали арбалета от гърба си.

— Ще ви прикривам.

Дру се канеше да последва Хайме през портата, когато Тави я смушка. Обърна се и видя, че й протяга стилито й.

— Не забравяй.

Тя изпусна дъха си — действително почти беше забравила. Допря върха на стилито до ръката си и се залови да довърши семейната руна.

Кийрън беше заобиколен от Армията на тъмните елфи, колони от по трийсет човека, които го ограждаха от всички страни. Беше достатъчно лошо, че не можеше да види нито Марк, нито Кристина през оживената маса на хората си, но освен това едва успяваше да овладее Уиндспиър, който цвилеше и се изправяше на задни крака под него.

Уинтър стоеше до него. През цялата битка не се беше отделил от него, което Кийрън намираше едновременно достойно за възхищение и смайващо. Не беше свикнал на подобна лоялност.

— Хората дойдоха при теб, господарю — каза Уинтър. — Какво ще им заповядаш?

Заповядаш? , помисли си Кийрън трескаво. Нямаше представа какво би трябвало да направят. Ето защо бе искал Адаон да стане крал, но Адаон беше пленник в Двора на светлите феи. Какво ли би казал за армия елфи, уловени като в капан на поле, където вилнееха полуангелски великани?

— Защо не тичат към гората? — попита Кийрън. Гората, пълна с естествени неща, вода и дървета, бе мястото, където феите се чувстваха у дома си. В Брослиндската гора отдавна живееха феи.

— За съжаление, гората е пълна с вампири — отвърна Уинтър мрачно.

— Вампирите са наши съюзници! — извика Кийрън, сграбчвайки гривата на Уиндспиър, когато той се изправи на задни крака.

— Никой не го вярва наистина — каза Уинтър.

В името на всички богове на Мрака и Светлината. На Кийрън му се искаше да крещи, да строши нещо. Уиндспиър отново се надигна на задни крака и този път Кийрън зърна позната фигура. Марк. Би го познал навсякъде, а Кристина беше до него. Изрече безмълвна благодарност. Как ли биха ме посъветвали да постъпя? Помисли си за великодушието на Марк, за добротата на Кристина. Те биха помислили първо за войниците.

— Трябва да изведем нашите хора от това поле — заяви той. — Не могат да се бият с ангели. Никой не може. Как дойдохте тук?

— Обан отвори врата — отвърна Уинтър. — Би могъл да направиш същото, господарю. Да отвориш врата към елфическите земи. Като крал можеш да го направиш. Протегни се към земята си и тя ще откликне.

Ако пияницата Обан го е направил, аз също ще мога , помисли си Кийрън. Само че това не помагаше особено. Трябваше да се протегне към земята си, място, което отдавна беше проклел, и да се надява тя да откликне.

Плъзна се от гърба на Уиндспиър, който беше застинал под него. Спомни си думите на Марк: Няма да забравя красотата на елфическото царство, нито пък ти.

А после онова, което беше казал самият той, онова, което си беше спомнил, когато мислеше, че земите на елфите са в опасност.

Начинът, по който водата се лее синя като лед, над водопада на Бранвен. Вкусът на музиката и звукът на виното. Медените коси на русалките в ручеите; блещукането на блуждаещите огньове в сенките на гъстите гори.

Кийрън си пое дълбоко дъх. Пуснете ме да мина , помисли си. Пуснете ме да мина, мои земи, защото аз ви принадлежа: ще ви се отдам така, както кралете на елфите го правят толкова отдавна, и вие ще процъфтявате, когато аз процъфтявам. Няма да донеса зараза на бреговете ви, нито кръв, която да попари цветята ви, единствено мир и благ път, който се издига към зелени хълмове.

— Господарю — каза Уинтър.

Кийрън отвори очи и видя, че неголямото възвишение пред тях бе започнало да се разтваря надве. През процепа зърна внушителната Тъмна кула и мирните поляни около нея.