Кассандра Клэр - Кралица на въздух и мрак

Тави бе този, който пръв пристъпи напред.

— Джулс! — провикна се. — Ема! Тук сме!

И най-сетне Ема и Джулиън реагираха.

Извърнаха се от града и наведоха погледи към семейство Блекторн. Дру отметна глава назад и видя лицата им. Бяха напълно безизразни. В грейналите им очи нямаше и следа от разпознаване.

— Не можем просто да им кажем да спрат — рече Марк. — Всички вече опитаха това.

Тави дойде малко по-близо. Очите на великаните го следяха като огромни лампи, пламтящи и нечовешки.

На Дру й се искаше да протегне ръка и да го дръпне назад.

— Джулс? — каза той и гласчето му слабичко и ниско, прободе сърцето на Друзила.

Пое си дълбоко дъх. Ако Тави можеше да се приближи до тях, значи и тя можеше да го направи. Застана зад малкото си братче и се изви назад, за да погледне в лицата на Ема и Джулиън. Беше като да погледнеш право в слънцето; очите й запариха, но тя ги задържа отворени.

— Ема! Джулиън! Аз съм, Дру, Друзила. Вижте, всички ви казват да спрете, защото битката беше спечелена, но аз не съм тук, за да ви кажа това. Тук съм, за да ви помоля да спрете, защото ви обичаме. Имаме нужда от вас. Върнете се при нас.

Нито Ема, нито Джулиън помръднаха; израженията им не се промениха. Дру продължи, с пламнали бузи.

— Не ни изоставяйте. С кого ще гледам скапани филми на ужасите, Джулиън, ако те няма? Кой ще тренира с мен, Ема, и ще ми показва всичките ми грешки, и как да стана по-добра?

Нещо се раздвижи зад Дру. Хелън се приближи и застана до нея. Протегна ръце, сякаш би могла да докосне сияйните фигури пред себе си.

— Джулиън. Ти отгледа братята и сестрите ни, когато аз не можех. Пожертва детството си, за да опазиш семейството ни заедно. А ти, Ема. Ти бранеше това семейство, когато аз не можех. Ако и двамата ме изоставите сега, как бих могла да ви се отплатя?

Лицата на Джулиън и Ема все още бяха безизразни, но Ема наклони лекичко глава, сякаш слушаше.

Марк пристъпи напред и като сложи тънка ръка върху рамото на Дру, отметна глава назад.

— Джулиън. Ти ми показа как отново да бъда част от семейство. Ема, ти ме научи как да бъда приятел, когато бях забравил какво е приятелство. Дадохте ми надежда, когато бях изгубен. — Стоеше изпънат като елфическа стрела, вдигнал очи към небето. — Върнете се при нас.

Джулиън се размърда. Беше едва доловимо движение, но сърцето на Дру подскочи. Може би… може би…

Тай пристъпи напред; бойното му облекло беше прашно и разкъсано там, където кората на дървото го беше съдрала. Черната му коса падаше на тъмни кичури пред лицето му. Той я отметна и каза:

— Загубихме Ливи. Ние… ние я загубихме.

Сълзи запариха в очите на Дру. Имаше нещо в гласа на Тай, което звучеше така, сякаш едва сега за първи път осъзнаваше окончателността и необратимостта на смъртта на Ливи.

Ресниците му блещукаха от сълзи, когато вдигна очи.

— Не можем да изгубим и вас. Това… това ще ни съсипе. Джулиън, ти ми обясняваше всички думи, които не разбирах… Ема, ти се разправяше с всеки, който се държеше гадно с мен. Кой ще ме учи и защитава, ако отново не станете себе си?

Разнесе се оглушителен, гръмовен трясък. Джулиън беше паднал на колене. Дру потисна ахването си. Изглеждаше по-малък отпреди, но все така огромен. Виждаше черните пукнатини по сияйната му кожа, от които червени искри изскачаха като кръв.

В тях гори небесен огън. А никой смъртен не е в състояние да оцелее дълго в нещо такова.

— Ема — прошепна тя. — Джулиън.

Лицата им вече не бяха безизразни. Дру бе виждала статуи на скърбящи ангели, ангели, пронизани с огнени мечове, от чиито очи се лееха сълзи на агония. Не беше лесно да носиш меч за Господ.

В лицата на Ема и Джулиън тя виждаше тези статуи.

— Ема! — Викът се изтръгна от Кристина; беше се откъснала от останалите и тичаше към семейство Блекторн. — Ема! Кой ще бъде най-добрият ми приятел, ако ти не си най-добрата ми приятелка, Ема? — Плачеше и сълзите й се смесваха с кръвта и мръсотията по лицето й. — Кой ще се грижи за най-добрата ми приятелка, когато аз не мога, Джулиън, ако теб те няма?

Ема рухна на колене до Джулиън. И двамата ридаеха, сълзи от огън, алени и златни. Дру отчаяно се надяваше това да означава, че изпитват нещо, а не че умират, изгаряни от пожара, бушуващ в тях.

— Кой ще ме подлудява с въпроси в класната стая, ако не сте вие? — Даяна също идваше към тях, приближаваха се и Кийрън и Ейлийн, оставили Гуин да държи юздите на Уиндспиър с лице, върху което се четеше удивление и страхопочитание.