Кассандра Клэр - Кралица на въздух и мрак

Тай го зяпна и Магнус като че ли осъзна, че се беше отплеснал.

— Това, което се опитвам да кажа, е, че имаш любознателен ум. Искаш да разрешаваш мистерии, да бъдеш детектив, ето защо винаги си искал да отидеш в Сколоманса. Но не мислеше, че би могъл. Защото близначката ти искаше да бъдете парабатаи, а не можеше да направиш и двете.

— Щях да се откажа от Сколоманса заради нея — заяви Тай. — Пък и всички, които познавам от Сколоманса — Зара и останалите — са ужасни.

— Сега Сколомансът ще бъде различен. Кохортата го отрови, но тях вече ги няма. Мисля, че ще бъде чудесно място за теб. — Гласът на Магнус омекна. — Тежко е да скърбиш. Промяната понякога е единственото, което би могло да помогне.

— Благодаря — рече Тай. — Може ли да си помисля?

— Разбира се. — Магнус изглеждаше уморен и изпълнен със съжаление. Сякаш му се щеше нещата да можеха да бъдат различни; да можеше да каже още нещо, освен онова, което беше казал. Обърна се към вратата (Дру се дръпна назад) и спря.

— Ясно ти е, че от сега нататък си свързан с призрака на сестра си, нали?

Свързан с призрака на сестра си?

Призрака на Ливи?

— Да — отвърна Тай.

Магнус се взираше във вратата на спалнята, сякаш можеше да види в миналото.

— Мислиш си, че разбираш. Но не го разбираш наистина . Знам, че именно тя ви е освободила в гората. Сега това ти се струва по-добро от нищо, по-добро, отколкото да бъдеш без нея. Все още не разбираш цената. И се надявам никога да не си принуден да я платиш.

Докосна го лекичко по рамото, без да го поглежда, и излезе. Дру се шмугна в съседната стая, докато стъпките на Магнус не заглъхнаха по стълбите.

След това си пое дълбоко дъх и отиде да говори с Тай.

Той все така седеше на леглото в празната стая, загледан в сгъстяващите се сенки. Когато вдигна глава, лицето му беше пребледняло.

— Дру? — рече колебливо.

— Трябваше да ми кажеш.

Тай сбърчи повдигнатите си вежди.

— Подслушвала си ни?

Дру кимна.

— Знам — рече той. — Не исках да ме спреш. А не ме бива да лъжа. По-лесно ми е просто да не казвам.

— Кит ме излъга. — Беше бясна на Кит, макар да се опитваше да не го показва. Може би беше по-добре, че нямаше да се върне при тях. Дори ако той я беше научил как да разбива ключалки. — Призракът на Ливи, тя наистина ли е тук?

— Видях я днес. Беше във Василиас, когато Ема и Джулиън се събудиха. Седеше на едно от бюрата. Никога не знам кога ще се появи. Магнус каза, че е свързана с мен, така че…

— Навярно би могъл да ме научиш да я виждам. — Дру коленичи и обви ръце около него. Усещаше леките вибрации, минаващи през тялото му; трепереше. — Навярно бихме могли да я видим заедно.

— Не бива да казваме на никого. — Тай също беше обвил ръце около нея; прегръщаше я, а косата му до бузата й бе мека и фина като тази на Тави. — Никой не бива да узнае.

— Няма да кажа нито дума. — Дру прегръщаше брат си, прегръщаше го с всичка сила, сякаш би могла да го задържи привързан към земята. — Никога няма да кажа.

Ема лежеше върху покривката на леглото си; единствената светлина в стаята бе отразеното сияние на демонските кули, струящо през прозореца.

Вероятно не би трябвало да се изненадва, че не може да заспи. Беше спала в продължение на три дни, а когато се беше събудила, я очакваха шок след шок: осъзнаването на случилото се, обяснението на Джем, къщата, пълна с хора. Странното усещане, което я следваше непрекъснато, че е забравила нещо, че е оставила нещо в другата стая и трябва да си спомни да го вземе.

Знаеше, че е парабатайската връзка. Тялото и умът й все още не бяха осмислили факта, че тя вече не съществува. Липсваше й така, както хората, изгубили крайник, понякога имаха чувството, че той още е там.

Липсваше й Джулиън. Бяха заедно през целия ден, но винаги — заобиколени от други хора. Когато чуждите хора най-сетне се бяха разотишли, Джулиън бе отнесъл Тави в леглото, пожелавайки й неловко лека нощ пред останалите.

Ема бе отишла да си легне скоро след това и от часове лежеше тук и се тревожеше. Дали всичко щеше да е неловко сега, когато не бяха парабатаи? Сега, когато се рееха в това ново, непознато място между приятели и любовници? Никога не го бяха изрекли на глас, защото думи като „гадже“ звучаха банално в лицето на проклятия и гигантски чудовища. Ами ако всичко, което се беше случило, бе толкова съкрушително, че отношенията им никога не успееха да се върнат в нормално русло?

Не можеше да търпи повече. Стана от леглото и приглади нощницата си. Отвори вратата на спалнята си с намерението да отиде в стаята на Джулиън и да го накара да говори с нея, независимо колко неловко можеше да е.