Кассандра Клэр - Кралица на въздух и мрак

— Бихме могли да започнем да правим и двете — каза Марк.

— Алек Лайтууд дори не е живял в Идрис. — Ласло Балог се изправи. — Какво знае за управляването на родината ни?

Алек също се изправи.

— Родителите ми бяха в изгнание. А и повечето ловци на сенки не живеят в Идрис. Как ще ги управляваш, ако мислиш, че единствените ловци на сенки, които имат значение, живеят в Аликанте?

— Родителите ти бяха в изгнание, защото бяха членове на Кръга! — сопна се Балог.

— И той си взе поука от грешките на родителите си! — сопна се на свой ред Мерис. — Синът ми по-добре от всеки друг знае какъв ужас могат да причинят тесногръдието и предразсъдъците.

Алек й кимна и каза спокойно:

— Избрахте баща ми за инквизитор, Балог, значи тогава това не ви е смущавало. Баща ми даде живота си за Клейва в същата тази стая. Какво си сторил ти, освен да изпратиш нефилимски деца в изгнание, защото се боеше от елфическата им кръв?

— Проклятие — обади се някой от дъното на стаята. — Бива си го.

— Лайтууд ще сложи край на Долноземския регистър — рече Ласло. — И на Студения мир.

— Имаш право — потвърди Алек. — Не можем да живеем в страх от долноземците. Благодарение на тях имаме Портали. Благодарение на тях победихме Валънтайн. Благодарение на тях току-що победихме на Нетленните поля. Не можем да продължим да се преструваме, че не се нуждаем от тях, така, както те не могат да се преструват, че не се нуждаят от нас. Бъдещето ни зависи от нашия обет — ние сме ловци на демони, не на собствените си съюзници. Ако позволим на предразсъдъците да ни отклонят, всички ще загинем.

Изражението на Ласло потъмня. Мнозина изръкопляскаха, но не бяха всички — немалко ловци на сенки седяха, стиснали ръце в скутовете си.

— Смятам, че дойде време да гласуваме — заяви Джия и като взе потъмнял стъклен съд от една поставка на подиума, го подаде на Патрик на първия ред. Той наведе глава и прошепна нещо в съда.

Ема гледаше с интерес — беше чувала за процедурата по избиране на консул, но никога не я беше виждала. Стъкленият съд минаваше от ръка на ръка и всеки ловец на сенки прошепваше в него сякаш признаваше тайна. Тези, които бяха тук като Проекции, се възползваха от услужливите ръце на присъстващите, тъй като Проекциите можеха да говорят, но не и да докосват.

Когато съдът стигна до нея, Ема го поднесе към устните си и заяви: „Александър Лайтууд“, с твърд, силен глас. Чу как Джулиън се изкиска, докато тя подаваше съда на Кристина.

Когато най-сетне мина през всички ловци на сенки, освен членовете на Кохортата, съдът бе върнат на Джия, която го подаде на Зара.

— Гласувайте мъдро — каза. — Свободата да изберете своя консул е голяма отговорност.

За миг Зара изглеждаше така, сякаш се кани да се изплюе в съда. Издърпа го от ръката на Джия, каза нещо в него и го подаде на Мануел от дясната си страна. Той се подсмихна, докато прошепваше избора си и раменете на Ема се напрегнаха, знаейки, че всеки глас на Кохортата е глас против Алек.

Най-сетне беше даден и последният глас и съдът се върна у Джия, която извади стилито си и нарисува руна върху него. Съдът потрепери в ръката й и от гърлото му излезе бледа струйка дим, дъхът на стотици нефилими, и изписа думи във въздуха.

АЛЕКСАНДЪР ГИДЕОН ЛАЙТУУД.

Клеъри и Джейс се хвърлиха върху Алек, като се смееха, а въздухът изригна от възторжени възгласи. Ейлийн и Хелън вдигнаха тържествуващо палци насреща му. Проекциите на Изабел и Саймън помахаха от дъното на стаята. Семейство Блекторн изръкопляскаха и нададоха триумфални викове; Ема подсвирна. Мерис Лайтууд бършеше сълзи на щастие, докато Кадир я тупаше нежно по рамото.

— Алек Лайтууд — извиси се гласът на Джия. — Изправи се. Ти си новият консул на Клейва.

Ема беше очаквала Ласло да избухне или поне да отправи поглед, изпълнен с черна ярост. Вместо това той просто се подсмихна студено, докато Алек се изправяше на крака сред одобрителните възгласи и аплодисментите.

— Това гласуване не се брои! Не бива да се брои! — извика Зара. — Ако онези, които загинаха на полето, можеха да гласуват, Алек Лайтууд никога нямаше да спечели!

— Ще работя за твоята рехабилитация, Зара — каза Алек равно.

Проблесна сребро. Зара беше грабнала дълга кама от колана с оръжия на стража, който стоеше до нея; той не понечи да я спре. Залата ахна, когато другите стражи подхвърлиха оръжия на останалите членове на Кохортата, стомана, мятаща искри на светлината, която струеше през големите прозорци.