Кассандра Клэр - Кралица на въздух и мрак

— Поиска да говорим насаме, господарю — каза той.

— Уинтър, обърни се с гръб — нареди Кийрън. В действителност не го беше грижа какво ще чуе Уинтър — не си беше правил труда да пази тайни от главата на стражата си. Според него за един крал беше по-добре да няма тайни, ако можеше да го избегне. Това просто даваше на врага възможност да го изнудва.

Уинтър се отдалечи на няколко крачки и се обърна с гръб. Разнесе се шумолене, когато неколцината алени стражи, които бяха дошли с него, сториха същото. Адаон повдигна вежди, но несъмнено не можеше да е изненадан: стражите ги биваше в това да остават незабелязани, но кралете не стояха насред поляни сами и незащитени.

— Дойде досами дверите на вражески Двор, за да ме видиш — каза Адаон. — Предполагам, че би трябвало да съм поласкан.

— Ти си единственият от братята ми, на когото някога съм имал доверие. Така че дойдох да те попитам дали би искал, дали би обмислил да станеш крал вместо мен.

Веждите на Адаон потрепнаха като птичи крила.

— Не ти ли харесва да бъдеш крал?

— Това не е нещо, което да ти харесва или не. Няма значение. Оставих Марк и Кристина, които обичам, за да бъда крал, но не мога да го понеса. Не мога да живея по този начин. — Кийрън си играеше с тежките си пръстени. — Не мога да живея без тях.

— А те не биха оцелели в Двора. — Адаон поглади замислено брадичката си. — Кийрън, няма да стана крал по две причини. Едната е, че сега, когато ти си на престола, а аз съм до кралицата, можем да работим за мир между светлите и тъмните феи. Кралицата ненавиждаше Араун, но теб не мрази.

— Адаон… — Гласът на Кийрън беше хриплив.

— Не — заяви Адаон твърдо. — Вече успях да накарам кралицата да осъзнае ползата от мир между двете земи, но ако я напусна, за да стана крал на Тъмните земи, тя ще ме възненавиди и отново ще станем врагове.

Кийрън си пое дълбоко дъх. Поляната ухаеше на диви цветя, ала на него му се гадеше, беше му горещо и отчаяно. Как би могъл да живее, без отново да чуе гласа на Кристина? Без да види лицето на Марк?

— Каква е другата ти причина?

— Ти си добър крал — отвърна Адаон. — Макар да си на престола едва от няколко седмици, ти вече направи много добри неща — освободи затворници, постанови по-справедливо разпределение на земите, промени законите за добро. Хората ни са ти верни.

— Значи ако бях некомпетентен крал, като Обан, бих могъл да имам живота, който искам? — каза Кийрън горчиво. — Странна награда за добре свършена работа.

— Съжалявам, Кийрън — рече Адаон и Кийрън знаеше, че наистина го мисли. — Няма обаче никой друг.

Кийрън не отговори веднага. Видя дългите дни да се простират пред него, лишени от любов и доверие. Видя Марк да се смее, докато насочваше Уиндспиър, видя силното му тяло и златната му коса. Видя Кристина да танцува, дим и огън в нощта, мекотата и безкрайната й доброта. Никога вече нямаше да открие тези неща; никога вече нямаше да намери такива сърца.

— Разбирам — каза глухо. Значи това беше краят. Очакваше го живот на предана служба, живот, който щеше да се проточи дълги години и единственото, което щеше да го крепи, което не бе нищо, щеше да бъде удоволствието да прави добро. Само ако Дивият лов бе знаел, че това ще бъде съдбата на най-дивия им Ловец, биха избухнали в смях. — Трябва да изпълня дълга си. Съжалявам, че попитах.

Лицето на Адаон омекна.

— Не поставям дълга над любовта, Кийрън. Трябва да ти кажа, чух се с Кристина.

Кийрън вдигна рязко глава.

— Какво?

— Предложи да ти отстъпя къщурката си. Тя се намира на място в Пограничните земи, което не е нито в елфическото царство, нито в света на смъртните. То няма да те отслаби така, както би го сторил светът на смъртните, а Марк и Кристина няма да бъдат в опасност, както биха били в Двора. — Адаон сложи ръка върху облеченото в кадифе и коприна рамо на Кийрън. — Би могъл да бъдеш с тях там.

Мощната емоция, която го заля, едва не събори Кийрън.

— Би го направил, Адаон? Би ми отстъпил къщата си?

Адаон се засмя.

— Разбира се. За какво са братята?

Ема беше седнала върху куфара си, с надеждата да го затвори. Помисли си със съжаление за всичко, което вече бе успяла да напъха в куфара на Джулиън. Той беше организиран и минималистичен в опаковането на багаж и закопчаният му куфар вече от седмица стоеше в коридора. Започваше да се поиздува тук-там от всичко, което Ема бе успяла да мушне, докато той не гледаше — четка за коса, пликче с ластичета за коса, джапанки и няколко резервни чифта слънчеви очила. Както и възглавница за врата. Никога не можеш да си сигурен кога ще ти потрябва възглавница за врата, особено когато смяташ да прекараш цялата си година в пътуване и обикаляне на света.