Кассандра Клэр - Кралица на въздух и мрак

— Песъчливите пръсти далече от шоколада — тъкмо им казваше Магнус. — Или ще превърна и двама ви в морски гъби.

Кристина се отдалечи надолу по плажа заедно с братята Росалес, за да отиде при Марк, който седеше самичък на купчинка пясък, зареял очи в далечината. Ема се наведе, за да закопчае сандала си, а когато се изправи, Джулиън се беше появил, с навити до коленете дънки и покрити с пясък боси крака, защото си беше играл край водата с Тави и Хелън. Изглеждаше безгрижен по начин, по който Ема не го беше виждала почти никога: синьо-зелените му очи искряха като морското стъкло на китката му, а когато обви ръка около кръста й, по лицето му се разля бавна и непринудена усмивка.

— Изглеждаш страхотно.

— Ти също — каза Ема и наистина го мислеше, а той се засмя и я целуна. Тя се удиви мъничко — Джулиън, който открай време бе толкова предпазлив, сега бе този, когото не го беше грижа кой ще научи за връзката им. Ема знаеше, че семейството им разбира всичко, че Джем им го беше обяснил в Аликанте. Ала винаги се тревожеше дали другите щяха да се чудят откога са влюбени, доколко любовта се беше препокрила с времето им като парабатаи?

Никой обаче като че ли не го беше грижа, най-малко пък — Джулиън. Усмихваше се винаги когато я видеше, вдигаше я и я целуваше, държеше я гордо за ръка. Дори като че ли му харесваха шумните протести, които братята и сестрите му надаваха, когато се натъкнеха на Ема и Джулиън, целуващи се по коридорите.

Невероятно бе да не трябваше да го пазят в тайна, да се крият. Ема все още не беше свикнала, но въпреки това го целуна, без да я е грижа кой ще ги види.

Имаше вкус на сол и океан. На дома. Той потърка брадичка в челото й.

— Радвам се, че всички дойдоха — каза Ема.

Бяха надошли доста хора. В другия край на плажа Мая, Саймън и Бат играеха волейбол с Ануш. Вампирите все още ги нямаше, защото слънцето не беше залязло, но Лили непрекъснато пращаше съобщения на Алек, за да е сигурна, че ще има нула отрицателна с лед за по-късно. Изабел украсяваше с глазирани заврънкулки тортата, която Ейлийн беше опекла, а Марисол и Беатрис строяха пясъчен замък. И двете носеха траурно бяло и като че ли споделяха тиха, замислена скръб. Ема се надяваше, че ще бъдат добри една за друга: и двете бяха изгубили някого, когото обичаха.

Джейс и Клеъри бяха във водата и се пръскаха един друг, докато Рейгнър се носеше върху огромен надуваем дюшек, посръбвайки лимонада. Джослин Феърчайлд и Люк Гароуей седяха заедно с Джия, Патрик и Мерис по-надолу на плажа, а Даяна и Гуин се бяха сгушили заедно върху едно одеяло до водата.

— Имаме доста съюзници — подхвърли Джулиън.

Погледът на Ема се плъзна по плажа към Магнус и Алек.

— Ще бъде важна нощ. И я споделят с нас. Не става дума за съюзници. А за приятели. Имаме много приятели .

Очакваше Джулиън да отвърне с някоя закачка, ала вместо това лицето му омекна.

— Права си. Май е така.

Да държи децата под око й е станало навик. Дори докато си играеше край водата, изкопавайки раци отшелници и оставяйки ги да пъплят по ръцете й, Дру гледаше с крайчеца на окото си какво правят Тави, Макс и Рафи. Знаеше, че ги надзирават цяла армия магьосници и бдителни ловци на сенки, но това беше по-силно от нея.

— Друзила?

Хайме се приближаваше по плажа към нея, така, както в деня, когато отговори на повикването на Кристина. Имаше по-здрав вид от тогава — не беше толкова мършав, в бузите му имаше повече цвят. Същата необуздана черна коса, развявана от вятъра, същите искрящи кафяви очи. Усмихна й се и Дру се зачуди дали не трябваше да си облече нещо по-ярко и хубаво, като останалите момичета. Толкова отдавна носеше черни рокли навсякъде, че дори не се беше замислила за това, но може би той щеше да го сметне за странно?

— Е, какво ти предстои след всичко това? — попита Хайме. — Ще отидеш ли в новата Академия?

Долноземско-нефилимският съюз беше обединил усилията си за построяването на ново училище за ловци на сенки в едно безопасно и защитено с магически бариери място — фермата на Люк Гароуей в щата Ню Йорк. Според мълвата то вече било почти готово, а според Саймън било около хиляда пъти по-хубаво от старата Академия, където веднъж беше намерил плъхове в чекмеджето с чорапите си.

— Още не — отвърна Дру и видя мигновеното осъзнаване в очите му: беше прекалено малка, за да отиде в новата Академия, която приемаше само ученици, които бяха навършили петнайсет години. — Може би след няколко години. — Тя подритна една мидена черупка. — Ще те видя ли отново?