Кассандра Клэр - Кралица на въздух и мрак

Хелън усети, че се просълзява.

— Едно бебе би било като нова сестричка или братче за Тай и Дру, и Тави — каза тя. — Би било прекрасно.

— Ако е момиче, бихме могли да го кръстим Юнис — предложи Ейлийн. — На леля ми.

— Как ли пък не .

Ейлийн се усмихна дяволито.

— Ще видим.

Когато Алек се приближи, за да поговори с Марк, той тъкмо правеше животни от балони за Тави, Рафи и Макс. Макс изглеждаше доволен, но на Рафи и Тави репертоарът на Марк бе започнал да омръзва.

— Това е мантикор — каза Марк, вдигайки един жълт балон.

— Това е змия — заяви Тави. — Те всички са змии.

— Глупости. — Марк вдигна един зелен балон. — Това е безкрил, безглав дракон. А това е крокодил, седнал на краката си.

Рафи се натъжи.

— Защо драконът няма глава?

— Извинявай. — Алек потупа Марк по рамото. — Може ли да поговорим за минутка?

— О, слава на ангела. — Марк пусна балоните и скочи на крака. Последва Алек към скалите, докато Магнус се зае да забавлява децата. Марк го чу да обяснява на Рафи, че драконът си изгубил главата в игра на покер.

Марк и Алек спряха в сянката на една скала, недалече от водата. Алек носеше лек пуловер с дупка в ръкава и изглеждаше доволен, учудващо за консул, който се опитва да сглоби едно съсипано управление.

— Надявам се, че не става дума за балоните — каза Марк. — Нямам кой знае колко практика.

— Не става дума за балоните. — Алек разтри тила си. — Знам, че не сме имали особена възможност да говорим сериозно, но съм чувал много за теб от Хелън и Ейлийн. И дълго мислих за теб, след като те срещнахме в елфическите земи. Когато се присъедини към Лова.

— Ти ми каза, че ако дойда в Едом с вас, ще умра — спомни си Марк.

Алек изглеждаше мъничко смутен.

— Опитвах се да те предпазя. Но мислих много за теб след това. Колко си корав. И колко бе погрешен начинът, по който Клейвът се отнесе с теб, само защото си различен. Винаги ми се е искало да можеше да се присъединиш към Долноземско-нефилимския съюз. Работата с него наистина ще ми липсва.

Марк се сепна.

— Няма ли да работиш със Съюза вече?

— Не мога — отвърна Алек. — Не мога да го правя и едновременно с това да бъда консул, би дошло твърде много на всекиго. Не знам колко точно си чул, но управлението ще се разположи в Ню Йорк. Отчасти заради мен, защото не мога да бъда твърде далече от Магнус и децата. А все трябва да се настаним някъде.

— Не е нужно да се извиняваш — каза Марк, чудейки се накъде отива разговорът.

— Чака ни толкова много работа. Имаме връзки по целия свят, с всички религиозни организации, с тайни общества, които знаят за съществуването на демони. Те всички ще трябва да решат на кого искат да плащат данък, дали на нас или на управлението в Аликанте. Трябва да приемем факта, че ще изгубим част от съюзниците си. Че ще трябва да се борим за какво ли не — за средства, за доверието на хората. За толкова много неща.

Марк знаеше, че ловците на сенки оцеляват благодарение на парите, които получаваха от различни организации, религиозни, духовни, мистични, които знаеха за съществуването на демони и милееха за опазването на света. Никога не се беше замислял какво ще стане без тези средства. Изобщо не завиждаше на Алек.

— Чудех се дали би искал да се присъединиш към Съюза — каза Алек. — Не просто да участваш, но да ни помогнеш да го оглавим. Би могъл да бъдеш посланик в елфическите земи сега, когато Студеният мир ще бъде отменен. Процесът няма да е кратък. Предстои ни да възстановим отношенията си с феите и трябва да им помогнем да разберат, че управлението в Идрис вече не представлява мнозинството ловци на сенки. — Той се поколеба. — Знам, че на семейството ти му се струпа доста, но ти би бил наистина ценен за нас.

— Къде ще трябва да живея? — попита Марк. — Не искам да бъда твърде далече от семейството си или Кристина.

— Канехме се да помолим и Кристина да се присъедини — каза Алек. — Познанията й за елфите ще ни бъдат от полза, както и връзката на семейството й с тях. И двамата може да живеете в Нюйоркския институт и може да си отваряте Портали, за да се видите със семействата си, когато поискате.

Марк се опита да смели тази идея. Ню Йорк му се струваше далече, но пък досега не се беше замислял какво ще прави, когато кризата отмине. Не проявяваше никакъв интерес към място като Сколоманса. Разбира се, би могъл да остане в Лос Анджелис, но тогава би бил далече от Кристина. Кийрън вече му липсваше, както и на нея; не би могъл да понесе да му липсва и тя. Но какво щеше да прави, ако я последваше в Мексико? Какво искаше да прави Марк Блекторн с живота си?