Кассандра Клэр - Кралица на въздух и мрак

Вид на елфически крал.

Очите му се плъзнаха неспокойно по множеството гости на партито и се впиха в Марк и Кристина. По лицето му бавно се разля усмивка.

— Помни — каза Марк, уловил Кристина за ръка, прошепвайки го толкова тихо, че Джулиън се зачуди дали изобщо се очакваше да го чуе. — Помни, че всичко това е вярно.

Двамата с Кристина се затичаха. Уиндспиър се издигна във въздуха, кръжейки щастливо над главите им. Джулиън видя как Ема, застанала близо до шоколадовия фонтан, плесна с ръце от удоволствие, докато Марк, Кийрън и Кристина се хвърляха в прегръдките си.

— Е — каза Алек. Двамата с Магнус се бяха подслонили в подветрената страна на една голяма скала, изронена през годините от солта и вятъра. Облегнат на нея, Магнус изглеждаше млад по начин, от който сърцето на Алек едва не се пръсна от обич и носталгия. — След като сега съм консулът, предполагам, че аз създавам правилата.

Магнус повдигна вежди. В далечината Алек чуваше звуците на партито: смях и музика, Изабел, която викаше Макс и Рафи. Тя бе назначена да ги наглежда, та Алек и Магнус да се усамотят за малко. Алек знаеше, че докато се върнат при останалите, и двете деца ще бъдат намацани с лъскава очна линия, но някои неща си струваха едно махане на грим.

— Това опит за флиртуване ли беше? — попита Магнус. — Защото трябва да ти кажа, че съм хлътнал повече, отколкото си мислех.

— Да. — Алек замълча за миг. — Не. Мъничко. — Сложи ръка върху сърцето на Магнус, който го погледна със замислени зелено-златни очи, сякаш усещаше, че Алек е сериозен. — Искам да кажа, аз създавам правилата. Аз държа контрола.

— Казах ти, че съм съгласен — рече Магнус.

Алек улови брадичката на гаджето си в шепа. По нея беше набола брада, нещо, което Алек обичаше. Караше го да мисли за това как изглежда Магнус, когато се събуди сутрин, преди останалият свят да го види, преди да облече дрехите си като доспехи, когато бе само негов.

— Бихме могли да се омъжим. В магьосническо синьо и нефилимско златно. Както винаги сме искали.

Невярваща усмивка се разля по лицето на Магнус.

— Ти наистина ли ми предлагаш?

Алек си пое дълбоко дъх и коленичи в пясъка. Вдигна очи към Магнус и видя как от развеселено, изражението му се превърна в нещо друго. Нещо меко и сериозно, трепетно уязвимо.

— Едва не те изгубих — каза. — Свикнах да мисля за теб като за безсмъртен. Ала ти не си. Никой от нас не е. — Опита се да заповяда на ръцете си да не треперят, беше по-нервен, отколкото бе очаквал. — Никой от нас не е вечен. Но поне бих могъл да сторя всичко по силите си, за да ти покажа колко много те обичам, с всеки ден, който имаме. — Той си пое дълбоко дъх. — Ще ми се да можех да ти обещая напълно безметежен, спокоен живот до мен. Но имам чувството, че винаги ще бъдем заобиколени от приключения и хаос.

— И аз не бих го променил за нищо на света — заяви Магнус.

— Когато те намерих, не знаех какво намирам. Не откривам лесно думи за нещата, които са красиви и скъпоценни. Знаеш това. Познаваш ме по-добре от всеки друг. — Алек прокара език по пресъхналите си устни. — И когато един ден хората погледнат назад към онова, което животът ми е означавал, не искам да кажат: „Алек Лайтууд се би в Тъмната война“, нито дори: „Алек Лайтууд беше консул“ Искам да си помислят: „Алек Лайтууд обичаше един мъж толкова много, че промени света заради него“.

Очите на Магнус грееха ярко като звезди, приковани в Алек с щастие и чувство толкова дълбоко, че Алек се почувства смирен.

— Нали знаеш, че вече промени света заради мен.

— Ще се омъжиш ли за мен? — прошепна Алек. Сърцето му се блъскаше в гърдите като крилата на обезумяла птица. — Сега? Тази вечер?

Магнус кимна и го издърпа безмълвно на крака. Обвиха ръце един около друг и Алек се изви лекичко назад, защото Магнус бе малко по-висок, което той открай време обичаше.

И дълго се целуваха.

На плажа кипеше трескава дейност. Слънцето беше залязло, но небето все още грееше опалесцентно синьо. Саймън и Джейс сглобяваха дървена платформа на пясъка, там, където изгледът към морето бе най-хубав. Джулиън и Ема палеха свещи около платформата. Клеъри, която се беше преоблякла в синя рокля, разпръскваше цветя, Рейгнър и Катарина се караха, докато измагьосваха бели чинии, пълни с вкусна на вид храна, върху и така отрупаните маси. Изабел обличаше Макс и Рафи в очарователни костюмчета, поръбени със златно и синьо; Макс пищеше, а Рафи имаше примирено изражение.