Кассандра Клэр - Кралица на въздух и мрак

Някои биха го нарекли присъствието на Бог.

За Магнус това бе просто Александър Гидеон Лайтууд.

— Да започваме — каза Джия.

Ема се бе изправила на пръсти от вълнение. Всички бяха знаели, че на плажа ще има сватба изненада, или поне щеше да бъде изненада за Магнус. Ако Алек бе изпитвал безпокойство, се беше справил успешно с това да го скрие. На никой друг и през ум не му бе минало, че Магнус би могъл да откаже, но Ема помнеше треперенето на ръцете му по-рано и сега преливаше от щастие, че всичко се беше наредило.

Джейс пристъпи напред, за да помогне на Алек да облече тъмносиньо сако, покрито със златни руни, докато Катарина намяташе кобалтово-златно копринено сако около раменете на Магнус.

А после двамата отстъпиха назад и множеството притихна.

— През вековете — поде Джия — е имало много обвързвания между ловци на сенки и долноземци, които са били признати като такива. Настъпи обаче нова епоха, а с всяка нова епоха идват и нови традиции. Тази вечер, докато Магнус Бейн и Алек Лайтууд свързват живота и сърцата си, ние сме тук, за да признаем този съюз. Да станем свидетели на сливане на две души в едно. — Тя се прокашля. Изглеждаше доста изпита, като в Залата на Съвета, но далеч не толкова уморена. Върху лицето й имаше удоволствие и гордост, докато обхождаше с поглед събралата се групичка. — Александър Гидеон Лайтууд. Откри ли онзи, когото душата ти обича?

Беше въпрос, който се задаваше на всяко бракосъчетание: част от нефилимската церемония от хиляда години. Множеството притихна в тишина на святост, на това да бъдат свидетели и да споделят свещен ритуал. Ема посегна към ръката на Джулиън и той я притегли към себе си. Имаше нещо в начина, по който Магнус и Алек се гледаха. Ема бе очаквала да се усмихват, но и двамата бяха сериозни: гледаха се така, сякаш другият сияеше като пълна луна, засенчила всички звезди.

— Открих го — отвърна Алек. — И никога няма да го оставя.

— Магнус Бейн — продължи Джия и Ема се зачуди дали това не бе едва вторият път в историята, в който този въпрос бе задаван на магьосник. — Отиде ли сред часовоите и в градовете на света? Откри ли онзи, когото душата ти обича?

— Открих го — отговори Магнус, без да откъсва очи от Алек. — И никога няма да го оставя.

Джия наклони глава на една страна.

— Време е за размяната на руни.

Това бе моментът, когато, в една традиционна церемония, ловците на сенки щяха да нарисуват един на друг брачните руни и да изрекат брачните си обети. Само че Магнус не можеше да носи руни. Те щяха да изгорят кожата му. Озадачена, Ема видя как Джия сложи в ръката на Алек нещо, което проблесна златно.

Алек дойде по-близо до Магнус и Ема видя, че държи златна брошка с формата на руната за бракосъчетание. Докато се приближаваше до Магнус, Алек изричаше нефилимските обети: Тя е пламък много силен. Големи води не могат угаси любовта, и реки не ще я залеят. — Той закачи брошката над сърцето на Магнус, без нито за миг да откъсва сините си очи от лицето му. — Положи ме като печат на сърцето си, като пръстен на ръката си, защото любовта е силна като смърт 46 46 Песен на песните, 8:6. — Б. пр. ; И ние сме обвързани: по-силно от пламъка, по-силно от водата, по-силно от самата смърт.

Магнус, впил очи в Алек, положи ръка върху брошката. Сега бе негов ред: Алек разтвори сакото и нави ръкава си. Сложи стили в ръката на Магнус и улови пръстите му в своите. Преплел ръцете им, Алек нарисува руната за брачен съюз върху собствената си кожа. Ема предположи, че другата руна, онази над сърцето, ще бъде поставена по-късно, насаме, както се правеше обикновено.

Когато я завърши, руната остана да изпъква, ярка и черна, върху кожата му. Никога нямаше да избледнее. Никога нямаше да изчезне, вечен символ на любовта му към Магнус. Ема почувства мъчителен копнеж дълбоко в душата си, там, където живееха неизречените надежди и мечти. Всеки би бил щастливец да има нещо като това, което имаха Магнус и Алек.

Магнус свали бавно ръка, все така уловена в тази на Алек. Взря се в руната върху кожата на Алек като замаян, а Алек отвърна на погледа му, сякаш никой от двамата не бе в състояние да извърне очи.

— А сега пръстените — каза Джия и гласът й сякаш извади Алек от сън.

Джейс пристъпи напред и сложи един пръстен в шепата на Алек и друг — в тази на Магнус, прошепвайки им нещо, което ги накара да се разсмеят. Саймън потъркваше гърба на Изабел, която подсмърчаше още по-силно, а Клеъри се усмихваше в цветята си.