Кассандра Клэр - Кралица на въздух и мрак

Блещукащи факли, с недокосвани от вятъра пламъци, чертаеха по брега пътека, която отвеждаше до дървена платформа, поставена така, че да се вижда морето. Магнус бе израснал на място, откъдето можеше да вижда морето и веднъж — само веднъж — бе споменал на Алек, че би искал да се ожени под шума на вълните. Сърцето му сякаш се пръсна на безброй радостни късчета, задето Алек не беше забравил.

— Радвам се, че прие — рече Алек. — Нямаше да ми е особено приятно да ги помоля да махнат украсата. А вече казах на децата, че имам изненада за теб.

Беше по-силно от него — Магнус го целуна по бузата.

— Все още ме изненадваш всеки ден, Александър. Ти и твоето лице на покерджия.

Алек се засмя. Докато приятелите им им махаха да се приближат, Магнус чу възторжените им викове, понесени от вятъра. Руни проблясваха в златно на светлината на факлите, кобалтовосиня коприна шумолеше на вятъра.

Джейс пристъпи напред пръв, облечен в бойно яке със златни руни, и протегна ръка на Алек.

— Аз ще бъда suggenes на Александър Лайтууд — заяви той гордо.

Магнус изпитваше към Джейс онова, което бе изпитвал към мнозина ловци на сенки през годините, били те от рода Феърчайлд, Херондейл, Карстерс или някой друг: привързаност и едва доловимо раздразнение. Ала в моменти като този, когато обичта на Джейс към Алек грейваше истинска и безгранична, той изпитваше единствено благодарност и топлота.

Алек улови ръката на Джейс и двамата поеха по пътеката от светлина. Магнус понечи да ги последва (магьосниците нямаха традицията да бъдат съпровождани до олтара от suggenes ), но Катарина пристъпи напред с усмивка и улови ръката му.

— Победих общия ни зелен врагоприятел за привилегията да те съпроводя. — Тя кимна с глава към един бесен на вид Рейгнър. — Хайде де, да не мислеше, че ще те оставя да отидеш до олтара сам? Ами ако се уплашиш и избягаш?

Магнус се засмя, докато минаваха покрай познати лица: Мая и Бат, Лили, върху чиято глава имаше леко накривен венец, Хелън и Ейлийн, които подсвиркваха и ръкопляскаха. Хелън носеше синя лента около китката си, както и златни руни по дрехите, също като Марк.

— Никога не съм бил по-сигурен за каквото и да било.

Катарина му се усмихна.

— Никакви съмнения?

Бяха стигнали до края на осветената пътека. Алек чакаше на платформата заедно с Джейс. Зад тях бе океанът, ширнал се сребристосин като магията на Магнус, чак до хоризонта. Най-близките им приятели бяха застанали около платформата: Клеъри, с ръце пълни със сини и жълти цветя, Изабел, която държеше Макс и преглъщаше сълзите си, Саймън, грейнал в усмивка, Мерис с Рафи до себе си: той изглеждаше сериозен, сякаш осъзнаваше значимостта на случая. Джия Пенхалоу стоеше там, където в една мунданска церемония би стоял свещеникът, с Кодекса в ръка. Всички си бяха наметнали шалове или тънки копринени сака, покрити със златни руни; копринени транспаранти висяха в небето, изрисувани с руните за обич и вяра, обвързване и семейство.

Магнус погледна Катарина.

— Никакви съмнения.

Тя стисна ръката му и отиде да застане до Джия. Около платформата имаше още един кръг: семейство Блекторн и приятелите им бяха тук, скупчени близо един до друг. Джулиън се усмихваше с бавната си, тиха усмивка на Магнус; Ема сияеше от щастие, когато той прекоси дървената платформа и застана срещу Алек.

Алек протегна ръце и Магнус ги улови. Погледна в сините очи на Алек, със съвсем същия цвят като неговата магия, и усети как го залива огромно спокойствие, покой, какъвто не бе познавал никога.

Никакви съмнения. Не беше нужно да се вглежда в душата си. Беше го правил хиляда, десет хиляди пъти, през всичките години, откакто познаваше Алек. Не защото се съмняваше, а защото го изумяваше това, че не се съмнява. През целия си живот никога не бе познавал подобна сигурност. Живял бе щастливо и не съжаляваше за нищо, направил бе поезия от удивленията и странстванията си, живял бе необвързан и се бе опивал от свобода.

А после беше срещнал Алек. Беше се почувствал привлечен от него по начин, който не би могъл да обясни или предвиди: искал бе да види Алек да се усмихва, да бъде щастлив. Гледал бе как той се превръща от срамежливо момче с тайни в горд мъж, който се изправя срещу света открито и без страх. Алек го беше дарил с вярата, че е достатъчно силен, за да направи щастлив не само него, но и цяло семейство. И в тяхното щастие Магнус се бе чувствал не просто щастлив, а обгърнат в невъобразимо блаженство.