Кассандра Клэр - Кралица на въздух и мрак

Хелън и Ейлийн помагаха на по-малките Блекторновци да си сложат златни руни за обвързване и любов, за вяра и благодат. Кристина, с руни около китките и шията, бе предложила да помогне с поставянето на факли по плажа. Тананикаше си, докато работеше, заобиколена от ловци на сенки и долноземци, които се смееха заедно. Знаеше, че ги очакват трудни времена, че на прокудения в изгнание Клейв няма да му е лесно. На Алек му предстояха трудни решения, с всички беше така. Ала този миг, тези приготовления, й се струваха миг на щастие, затворен в балон, защитен от суровата действителност.

— Вземи тази. — Кийрън й подаде една факла с усмивка; беше се заловил за работа наравно с всички останали, сякаш не беше крал на Тъмния двор. В сумрака косата му изглеждаше черна като дрехите му.

— И аз имам още. — Босоног и звездокос, Марк постави няколко факли в пясъка срещу тези на Кристина. Те горяха с мътна светлина, която скоро щеше да се усили, рисувайки пътека от огън по брега досами водата.

— Кийрън — каза Кристина и той я погледна между факлите с любопитно изражение. Не беше сигурна дали би трябвало да го попита, но това бе по-силно от нея. — Изпратих съобщението ни до Адаон преди цяла вечност и така и не получихме отговор. Дълго ли ти отне да решиш да дойдеш?

— Не — заяви Кийрън твърдо. — Адаон не ми каза веднага, че сте му изпратили съобщение. Нямах представа, че сте се свързали с него. Опитвах се да ви забравя, да бъда добър крал и да се науча как да водя пълноценен живот без вас. — Кичур от косата му стана сребристосиня. — Беше ужасно. Мразех всяка минута. Най-сетне, когато не бях в състояние да издържа нито миг повече, отидох при Адаон и го попитах дали би искал да се смени с мен. Той отказа, но именно тогава ми предложи къщурката.

— Не мога да повярвам, че го е направил! — възмути се Кристина. — Би трябвало незабавно да се свърже с теб!

Кийрън й се усмихна и тя се зачуди как бе възможно някога да сметне каквото и да било у него за сурово или далечно. Те дойдоха по-близо един до друг, тиха групичка от трима, насред огъня и смеха, доближили глави.

— Наистина ли ще се получи? — Марк изглеждаше загрижен. Протегна ръка и изтръска пясъка от кадифения ръкав на Кийрън. — Наистина ли има място, където бихме могли да бъдем заедно?

Кийрън вдигна ключа, който висеше на верижка около врата му — изглеждаше прастар, месингово сребро, почерняло от годините. — Сега къщурката е наша. Тя ще ни даде кътче, където няма крале и кралици, няма смъртни и феи. Само ние тримата заедно. Няма да бъде през цялото време, но ще бъде достатъчно.

— Засега съм благодарна за всеки миг с двамата, който мога да имам — каза Кристина и Кийрън се наведе, за да я целуне леко. Когато се изправи, Марк им се усмихваше.

— Мисля, че с Кристина ще бъдем доста заети. Покрай това, че семействата ни ще бъдат в различни Институти и работата ни за Съюза. Ти също ще бъдеш зает с новото си кралство. Времето, което прекарваме заедно, ще бъде наистина скъпоценно.

Кристина потупа джоба си.

— Диего и Хайме казаха, че и двамата ще са благодарни, ако аз държа Етернидад под око. Така ще трябва просто да ни изпратиш съобщение, Кийрън, и ние ще дойдем при теб.

Кийрън придоби замислен вид.

— Ще ми донесете ли един от онези календари с котки, които толкова харесвам? Бих искал да украся къщурката.

— Нали знаеш, че има и други календари. Със зайци и кученца, например — каза Марк с широка усмивка.

С блажено изражение Кийрън отметна глава, за да погледне звездите.

— Това действително е земя на чудесата.

Кристина погледна двамата, сърцето й беше толкова преизпълнено с обич, че болеше.

— Действително е така.

Когато Алек и Магнус се върнаха на брега, той беше преобразен.

— Планирал си това? — Магнус се огледа удивено наоколо.

Не бе имал представа — ни най-малка — но това не можеше да бъде сбъркано. Двамата с Алек толкова нощи бяха лежали будни в апартамента си в Бруклин, докато вентилаторът се въртеше бавно на тавана над тях, споделяйки си шепнешком мислите и плановете си за далечния ден, в който щяха да дадат обетите си в златно и синьо. И двамата бяха наясно какво искат.

Приятелите им бяха действали бързо. Ловците на сенки си бяха сложили сватбени руни, обявяващи, че ще станат свидетели на церемония на любов и обвързване. Долноземците бяха завързали кобалтовосини копринени ленти около лявата си китка, както правеха церемониално гостите на магьоснически бракосъчетания. Беше минало толкова време, помисли си Магнус, откакто бе присъствал на церемония на един от своите. Никога не бе предполагал, че ще се случи на него.