Кассандра Клэр - Кралица на въздух и мрак

— Отказваме да признаем Алек Лайтууд за консул! — провикна се Мануел. — Ние браним древните традиции, начина, по който нещата са били и винаги ще бъдат!

— Стражи! — провикна се Джия, ала двайсетината стражи не направиха никакво усилие да спрат Кохортата, всъщност, бяха се присъединили към тях в бъркотията от наизвадени ками. Ема хвърли поглед към Ласло Балог, който наблюдаваше ставащото със скръстени ръце, без помен от изненада. Незнайно как, осъзна Ема, съюзниците на Кохортата бяха поставили стражи, които симпатизираха на каузата им. Ала какво, за бога, планираха? Онези, които бяха гласували за Алек, имаха огромно числено превъзходство.

Джия скочи от подиума и издърпа своето дао от ножницата. Навсякъде в Залата ловци на сенки се изправяха на крака и вадеха оръжия. Алек посегна към лъка си, Джейс — към своя меч. Дру посегна към Тави с пребледняло лице, докато останалите от семейството вадеха оръжията си.

А после Зара вдигна камата си и я допря до гърлото си.

Всяко движение в стаята замря. Стиснала Кортана, Ема видя как Мануел последва жеста на Зара и допря острието на камата си до гърлото си. Амелия Оувърбек стори същото, после Ванеса Ашдаун и Майло Колридж и ето че всички членове на Кохортата стояха, допрели остриета до гърлата си.

— Може да свалите оръжия. — Зара притискаше камата толкова силно, че по ръката й покапа кръв. — Не сме тук, за да нараним събратята си. Вие сами си навредихте с глупавото си, късогледо гласуване. Правим това, за да спасим Аликанте от поквара и стъклените кули — от разруха. — Очите й блестяха безумно. — По-рано говорихте за това колко са важни земите извън Аликанте, сякаш Аликанте не е сърцето на хората ни. Добре тогава, вървете и прегърнете мунданския свят, далече от светлината на Ангела.

— Да не би да искате да напуснем Аликанте? — попита Даяна невярващо. — Ние, които сме нефилими, също като вас?

— Любовницата на един елф не е нефилим като мен — процеди Зара. — Да. Искаме — настояваме — да си вървите. Клеъри Феърчайлд може да отваря Портали — нека отвори един сега. Минете през него и вървете, където поискате. Където и да е, стига да не е Аликанте.

— Вие сте шепа хора — каза Ема. — Не може да изритате останалите от нас от Аликанте. Това не е вашата площадка за игра.

— Съжалявам, че се стигна дотук — заяви Ласло, — но ние не сме шепа хора. Ние сме много повече. Може и да сте сплашили хората да гласуват за Алек Лайтууд, но сърцата им са с нас.

— Гражданска война ли предлагате? Тук, в Залата на Съвета? — попита Даяна.

— Не гражданска война — отвърна Зара. — Знаем, че не можем да ви победим в битка. Способни сте на твърде много мръсни номера. Имате магьосници на своя страна. — Тя изгледа Алек свирепо. — Ала ние сме готови да умрем за онова, в което вярваме, и за Аликанте. Няма да си тръгнем. Ще пролеем нефилимска кръв, да. Собствената си. Ще прережем гърлата си и ще умрем в краката ви. Или ще си тръгнете, или ще измием тази стая с кръвта си.

Хайме се изправи на крака.

— Блъфират. Не могат да ни изнудват по този начин.

Зара кимна на Амелия, която заби камата, която държеше, в стомаха си и я завъртя. Рукна кръв и тя се свлече на колене, а в залата отекнаха ужасени викове.

— Можеш ли да изградиш новия си Клейв върху кръвта на мъртви деца? — изкрещя Зара на Алек. — Каза, че ще проявите милост. Ако ни оставите да умрем, всеки път, щом влезете в тази стая оттук нататък, ще стъпвате върху нашите трупове.

Всички погледнаха към Джия, ала тя гледаше Алек. Алек, новия консул.

Той се взираше изпитателно не в Зара, а в лицата на останалите в стаята, онези, които я гледаха така, сякаш бе обещание за свобода. Върху лицата на Кохортата нямаше и капчица милост. Никой от тях не протегна ръка към Амелия, докато кръвта й се разливаше по пода.

— Много добре — каза Алек с убийствено спокойствие. — Ще си отидем.

Очите на Зара се разшириха. Ема подозираше, че не беше очаквала планът да сработи, но се бе надявала да умре като мъченица и по този начин да унищожи Алек и останалите.

— Ясно ти е, Лайтууд, че тръгнете ли си веднъж, няма да може да се върнете. Ще задействаме магическите бариери на Идрис против вас, ще изличим Портала от стените на Гард, ще зазидаме входовете от Града на тишината. Никога вече няма да можете да се върнете.

— Ще зазидате входовете към Града на тишината? — повтори Диего. — Сами ще отрежете достъпа си до Мълчаливите братя? До Бокала и Меча?

— Който държи Идрис, държи Огледалото на смъртните — каза Ласло. — Що се отнася до Мълчаливите братя, те бяха покварени, също като Железните сестри. Ще ги откъснем от Аликанте, докато не осъзнаят грешките си. Докато не разберат кои са истинските ловци на сенки.