Кассандра Клэр - Кралица на въздух и мрак

Ема срещна очите на Джулиън, докато вдигаше Кортана: Върви, върви при Марк ; казваше изражението й. Джулиън се поколеба за миг, но Ема беше повече от способна да се справи със Зара. Той се обърна и се втурна към брат си.

Марк все още се биеше, макар да беше блед, а от една рана на гърдите му течеше кръв. Иохаид като че ли си играеше с него, като котка с мишка: замахваше с меча си, а после го завърташе настрани, така че да пореже, не да прониже. Това щеше да означава бавна смърт от порязвания и кръвопускане. Джулиън усети киселина на ярост да се надига в гърлото му. Видя как Кристина стовари дръжката на меча си върху главата на Ванеса; братовчедката на Камерън се свлече на земята, а Кристина се обърна и се втурна към Марк.

Пътят й беше препречен от друг от Ездачите и сърцето на Джулиън се сви; почти беше стигнал, но разпозна Етна, с дългата й бронзова плитка и яростна гримаса. В едната си ръка държеше меч, в другата — тояга. Замахна към Кристина и я събори тежко на земята.

— Спрете!

Думата бе дрезгав рев. И Кристина, и Марк бяха на земята; противниците им се обърнаха и зяпнаха. Кийрън стоеше пред тях, рамото му беше омотано с бели превръзки. Уинтър бе този, който беше проговорил: генералът на алената стража стоеше изпънат, с алебарда в ръка. Насочи острия му край към Иохаид.

— Спрете — нареди отново. — Кралят ви заповядва да свалите оръжие.

Иохаид и Етна се спогледаха. Металическите им очи кипяха от ярост. Нямаше да забравят скоро как бяха свалени от небето и унижени.

— Няма — заяви Иохаид. — Нашият крал бе Араун Стари. Той ни нареди да убием семейство Блекторн и техните съюзници. Ще изпълним заповедта му и нищо, излязло от твоята уста, няма да промени това.

— Все още не сме ти се врекли във вярност — каза Етна. — Ти не си нашият крал.

Джулиън се почуди дали Кийрън ще трепне. Той не го направи.

— Аз съм вашият крал — заяви. — Оставете ги и се върнете в Тъмните земи или ще бъдете сметнати за предатели.

— Тогава ще бъдем предатели — каза Етна и замахна с дългия си меч.

Ала острието така и не намери целта си. Въздухът сякаш се набразди и ето че Уиндспиър връхлетя върху Етна: изправен на задни крака, той стовари предните си копита в гърдите й. Разнесе се дрънчене и тя политна назад. Миг по-късно Кристина се изправи на крака; течеше й кръв от китката, но тя стискаше здраво меча си.

— Върви при Марк! — изкрещя тя и Кийрън се метна на гърба на Уиндспиър и препусна към Иохаид; Ездачът беше като водопад от искри, изящен и фатален. Политна във въздуха, замахвайки с меча си, и острието му срещна това на Кийрън.

Марк скочи високо, завъртайки се изящно във въздуха, и го сграбчи, обвивайки ръце около гърлото му изотзад. Двамата се стовариха заедно на земята; Иохаид се изправи на крака. Джулиън се втурна към Марк, хвърляйки се между него и Ездача, вдигнал меч, за да отбие удара му.

Иохаид се изсмя. Джулиън едва имаше време да помогне на Марк да се изправи, когато нещо го удари по гърба. Беше Карн Ездачът, страховита кула от бронз. Джулиън се завъртя и го удари с всичка сила. Карн залитна назад с учудено изражение.

— Добър удар — каза Марк.

Заради Ема е. Усещам парабатайската връзка да гори в мен.

— Благодаря — отвърна и вдигна оръжие, за да отбие нов удар на Карн. Кийрън и Кристина се биеха с Иохаид; Етна бе успяла да повали Уинтър на колене. Дори парабатайска сила не беше достатъчна, даваше си сметка Джулиън. Ездачите бяха прекалено могъщи. Беше просто въпрос на време.

Отново проблесна бронз и Марк изруга: беше Делан, едноръкият Ездач, притекъл се на помощ на братята и сестра си. Сега вече те бяха четирима: липсваха само Етарлам и Еърмед, изгубени някъде в битката.

Делан носеше сребърна полумаска и държеше златен боздуган с шипове. Тичаше към Кийрън, размахал оръжие.

Брадва се стовари върху него изотзад, запращайки ги по очи на земята. Ред бе на Иохаид да изругае. Етна изкрещя, а Делан се изправи на крака и се обърна към нападателя си.

Беше Диего Росалес. Намигна на Кийрън в същия миг, в който боздуганът политна към главата му, и той го отби с тъпата страна на брадвата си. Кийрън, който изглеждаше едновременно изумен и доволен от появата му, скочи от гърба на Уиндспиър и се втурна към Делан. Уинтър се хвърли след него, докато Кристина замахваше към Етна.

Разнесе се оглушителен трясък и мечът на Кристина се строши. Тя ахна и отскочи назад, Марк и Кийрън се обърнаха, потресени. Етна вдигна оръжие и бе повдигната от земята. Потоци златна енергия се проточиха през полето, вдигайки всеки от Ездачите във въздуха и запращайки ги назад, като играчки, пръснати в тревата. Джулиън се обърна слисано и видя Хипатия Векс да стои наблизо, вдигнала ръце, от които струеше светлина.