Кассандра Клэр - Кралица на въздух и мрак

— Не — отвърна. Руните между тях бяха прекалено опасни. — Добре съм.

Бавно, Джулиън наведе глава и допря чело до нейното. Останаха така за миг, без да помръдват. Ема усещаше парабатайската енергия да вибрира в телата им като електричество. Наоколо нямаше никой; бяха в самия край на битката, почти в гората.

Усети как се усмихва леко.

— Тай е на едно дърво с прашка — каза почти шепнешком.

Джулиън се дръпна мъничко; по лицето му пробяга развеселено изражение.

— Знам. Най-безопасното място за него, предполагам, макар че, когато открия как се е освободил от магията на Магнус, не съм сигурен кого от двамата ще убия.

Изведнъж настана оживление; Ема погледна към полето и зърна бронзови проблясъци. Ездачите се бяха прегрупирали и сечаха наоколо с мечовете си, проправяйки си път през ловците на сенки. Няколко тела лежаха сгърчени на земята: Ема с болка разпозна русо-червената коса на Вивиан Пенхалоу, сега опръскана с кръв.

Тя грабна Кортана.

— Джулиън, къде е Мечът на смъртните?

— Дадох го на Джейс — отвърна той, докато бързаха през изпомачканата трева. — Писна ми да го мъкна. На Джейс ще му хареса.

— Вероятно — призна Ема и се огледа наоколо. Небето над главите им бушуваше синьо-черно. Телата на долноземци и ловци на сенки бяха пръснати из полето; докато вървяха напред, Ема замалко да настъпи един труп в центурионска униформа, с избелени към небето очи. Беше Тимъти Рокфорд. Потисна надигналото се гадене и извърна глава. Ален страж връхлетя зад гърба й.

Тя вдигна Кортана и острието проряза въздуха.

— Ема! — Джулиън я сграбчи за рамото. — Всичко е наред — каза, докато аленият страж се обръщаше и потъваше обратно в тълпата. — Воините на елфите не знаят какво да правят. Някои все още следват Обан. Други се оттеглят по заповед на Кийрън. Цари хаос.

— Значи, е възможно битката да е към края си? — попита Ема, останала без дъх. — Възможно е да побеждаваме?

Джулиън прокара опакото на ръката си през лицето си, размазвайки калта по бузите си. Очите му бяха искрящо синьо-зелени на странната светлина на облаците; погледът му се плъзна по нея и тя разчете в него прегръдката, която не можеше да й даде, думите, които не можеше да й каже.

— Кохортата няма да се предаде — каза вместо това. — Все още се бият. Мъчим се да не ги нараняваме, но те никак не ни улесняват.

— Къде е Хорас? — попита Ема, извивайки врат, за да види какво става в другия край на полето.

— Заобиколил се е с поддръжниците си — каза Джулиън, прескачайки трупа на един трол. — Джейс и останалите се опитват да се доберат до него, но членовете на Кохортата са готови да го бранят с живота си, а ние не искаме да ги убиваме. Както казах, изобщо не ни улесняват.

— Трябва да се върнем и да помогнем. — Ема се отправи през полето, с Джулиън до себе си. Долноземци профучаваха покрай тях, нахвърляйки се върху тъмни елфи и нефилими от Кохортата. Джесика Босежур се мъчеше да отблъсне тъмнокос вампир с помощта на серафимска кама, докато недалече от там един върколак се беше вчепкал в огромен трол и двамата се търкаляха по земята, тракащи със зъби.

Ема чу как някой извика. Беше Марк, видя и Кристина, недалече от там, уловена в двубой с Ванеса Ашдаун. Кристина се биеше внимателно, мъчейки се да не нарани Ванеса; Ванеса не й отвръщаше със същото — беше стиснала алебарда и я отблъскваше назад с мощни удари.

Марк, обаче се беше изправил срещу Иохаид. Един от Ездачите го беше намерил.

Ема и Джулиън начаса се втурнаха към него. Той отстъпваше назад с лък в ръката, прицелвайки се внимателно, ала всяка стрела, забила се в Иохаид, само го забавяше, без да го спре.

Никой не е убивал един от Ездачите на Манан от цялата история, която познавам.

Ема беше убила един от Ездачите. Ала Ема имаше Кортана. Марк имаше само един обикновен лък, а Кристина и Кийрън бяха притиснати от тълпата. Нямаше да стигнат до Марк навреме.

Ема чу Джулиън да прошепва името на брат си. Марк. Спринтираха с всичка сила по неравната земя, Ема усещаше парабатайската енергия да ги тласка напред, когато нещо препречи пътя й и я удари. Тя полетя, падна на земята, претърколи се и скочи на крака.

Пред нея стоеше Зара.

Беше изпонарязана и мръсна, дългата й коса беше сплъстена от кръв и пръст. По лицето й имаше мръсни дири от сълзи, ала ръцете й, стискащи дълъг меч, не трепваха. Също като погледа й, прикован в Кортана.

— Върни си ми меча, кучко — озъби се тя.

Спрян от падането на Ема, Джулиън се обърна рязко и я видя, изправена срещу Зара Диърборн. Зара размахваше меча си напред-назад, а Ема я гледаше озадачено: Зара не беше особено добър боец, но не беше чак толкова лоша.