Кассандра Клэр - Кралица на въздух и мрак

Самото небе започна да потъмнява, сякаш някой бе придърпал над него завеса: светлината се процеждаше през нея, но не всичката — мътно, синкаво сияние, като светлината на звезди или луна. Гуин и Даяна препускаха в кръг по притъмнялото небе.

Магнус започна да се олюлява. Джейс усети как Алек се напрегна. Това беше огромна магия, от онези, които можеха да изцедят силите на един магьосник.

От гората излезе друга фигура. Мъж със зелена кожа, извити рогца и коса, бяла като тази на Катарина. Носеше дънки и черна тениска с бели букви.

Сложи ръка върху рамото на Магнус.

— Това наистина ли е Рейгнър Фел с тениска, на която пише „Рейгнър е жив“? — попита Клеъри слисано.

Рейгнър беше един от най-старите приятели на Магнус и беше прекарал няколко години, преструвайки се на мъртъв, и още няколко, преструвайки се, че е магьосник, на име Шейд. Джейс и Клеъри имаха причина да го познават добре.

— Аз не бих влязъл в битка с тениска, на която пише „Саймън е жив“ — подхвърли Саймън, който беше достатъчно близо, за да ги чуе. — Струва ми се като сам да си търсиш белята.

Алек се засмя.

— Мисля, че той ще е добре — каза, докато Рейгнър продължаваше да държи здраво Магнус, който вдигна ръце, отприщвайки още синьо-черна светлина. — Просто дава на Магнус от силата си.

Небето беше потъмняло като при залез, без лъчите на потъващо зад хоризонта слънце. Магнус свали ръце, докато от гората зад него, защитени от новия мрак, изскочиха вампири — предвождани от Лили, те препуснаха през полето, за да се присъединят към битката.

— Знам какво каза — рече Джейс, докато гледаше как вампирите преодоляват разстоянието, което ги делеше от Кохортата, — но някой осведоми ли ги, че не бива да убиваме ловци на сенки?

Алек се ухили.

— В името на Ангела! — възкликна Ейлийн и зяпна широко.

Хелън се обърна рязко, вдигнала меча си. Да се биеш заедно с онези, които обичаш, винаги беше ужасяващо. Биеш се, за да защитиш не само себе си, но и тях. Би се изправила с голи ръце срещу велик демон, за да спаси Ейлийн.

Ейлийн улови ръката й.

— Майка ми! — Беше почти нечленоразделна. — Майка ми е с тези, които излизат от града!

Портите на Аликанте бяха широко отворени и през тях се изливаха ловци на сенки. Начело на множеството беше Джия, облечена в бойни дрехи и стиснала внушителен закривен дао. От двете й страни имаше центуриони — Диего, Раян, Дивя и други. Най-страховитата тъща на света, помисли си Хелън.

Двете с Ейлийн се втурнаха към новодошлите. Когато се приближиха, Ейлийн изтича при майка си и я прегърна. Джия свали меча и я прегърна също толкова силно със свободната си ръка, тъмнокосите им глави се склониха една към друга.

— Къде е татко? — попита Ейлийн, отдръпвайки се леко, за да погледне лицето на майка си.

— Все още е в града. Координира с Кармен Мендоса и Мълчаливите братя, за да са сигурни, че хората вътре ще бъдат в безопасност.

— Но как излязохте от Гард?

Джия почти се усмихна.

— Друзила ни освободи снощи. Тя е много предприемчиво дете! И като стана дума за семейство Блекторн, Хелън, ела тук.

Хелън се приближи малко колебливо. Открай време мислеше, че тъща й вдъхва респект, но никога не я бе виждала толкова страховита, колкото в този момент.

Джия обви ръка около нея и я прегърна толкова силно, че Хелън си спомни собствената си майка, Елеонор, и силата на нейните прегръдки.

— Миличка, справила си се отлично в Института — каза Джия. — Толкова се гордея.

Дивя подсмръкна.

— Толкова е мило.

Джия сложи край на прегръдката, станала отново делова.

— Добре, достатъчно сме се разсейвали. Предстои ни да се хвърлим в битка, където може да се наложи да се бием срещу други ловци на сенки. Хора, които бихме предпочели да не убиваме. Трябва да направим Конфигурацията на Малахия.

Хелън смътно си спомняше какво представлява Конфигурацията на Малахия — временен магически затвор, създаден от адамас и руни. Понякога инквизиторът или Мълчаливите братя прибягваха до него, когато не разполагаха с друг начин да задържат някой пленник.

Диего реагира пръв.

— Заемам се! — Грабна серафимска кама и прекрачи границата на Нетленните поля, където коленичи и я заби в пръстта. — Аз ще поема на север; Дивя, ти тръгни на юг, а ти, Раян — на изток. Трябва да обозначим четирите посоки на света.

— Ама че се разпорежда — подхвърли Дивя, но се усмихваше. Ейлийн също се включи, отправяйки се на запад. Останалите от новодошлите вадеха оръжия. Хайме беше свалил арбалета си и очевидно нямаше търпение да се хвърли в битката.