Кассандра Клэр - Кралица на въздух и мрак

Лицето на Тай се проясни леко.

— Чакай малко. — Бръкна в якето си, където беше напъхал няколко ножа и прашка. Имаше и шепа камъни; Кит ги беше видял по-рано.

Тай изтича до най-близкото дърво (голям, перест дъб) и се закатери по него.

— Почакай! — Кит изтича до основата на дънера и погледна нагоре. Тай вече изчезваше между листата. — Какво правиш ?

— Може да успея да видя другите, ако съм по-нависоко — извика Тай отгоре. Един клон изпращя. — Ето ги… виждам Алек. И Джейс; бие се с неколцина от Кохортата. Марк и Кристина са при алената стража. Ето я и Хелън… един трол се приближава зад гърба й. — Разнесе се чаткащ звук и шумолене на листа. — Вече не — добави Тай със задоволство и Кит осъзна, че трябва да беше използвал прашката си. — Кит, качи се, от тук се вижда всичко.

Не получи отговор.

Тай се наведе между клоните, обхождайки с поглед земята под дъба. Там беше празно. Кит беше изчезнал.

Алек си беше намерил скален къс, един от малкото на Полята. Това беше хубаво, защото беше най-добър от леко издигната позиция. Докато тичаше към него, проправяйки си път между воини на тъмните елфи и долноземци, Джейс гледаше с братско възхищение как Алек изпраща стрела след стрела със смъртоносна бързина и смъртоносна прецизност.

— Алек. — Джейс стигна до него. Един трол тичаше към тях с вдигната брадва. Бивните му бяха изцапани с кръв, очите му горяха от омраза. Джейс извади нож от колана си и го хвърли. Гъргорейки, тролът се сгромоляса с нож, стърчащ от гърлото.

— Какво има? — Без да поглежда, Алек сложи нова стрела в тетивата и прониза стъклозъб гоблин, който се носеше към Саймън. Саймън му изкозирува небрежно и отново се върна към схватката с нещо мъхесто, което, подозираше Джейс, беше дриада, поела по лош път.

— Портите на града са отворени…

— Забелязах. — Алек простреля дриадата и тя се втурна към дърветата.

— Още членове на Кохортата излизат на полето.

— Както и още от съюзниците ни. Джия е тук — каза Алек.

— Така е. — Един огър се нахвърли върху Джейс отляво и той го посече с мълниеносна ефективност. — Къде е Магнус?

Алек наблюдаваше Саймън с присвити очи — той се беше присъединил към Клеъри и двамата заедно посичаха един ален страж. Алените стражи бяха най-смъртоносните елфически воини на полето, но Джейс със задоволство видя как Клеъри се разправи самоуверено с нейния. Посече го през коленете и когато той падна, Саймън му отряза главата. Отлична парабатайска работа.

— Защо искаш да знаеш къде е Магнус? — попита Алек.

— Защото членовете на Кохортата са ловци на сенки — отвърна Джейс искрено. — Опитвам се да не ги убивам. Използвам тъпата страна на меча си, налагам ги по главите, докато не паднат, или оставям Клеъри да приложи някоя от нокаутиращите си руни, но е много по-трудно да не убиваш хората, отколкото да ги убиваш. — Той въздъхна и метна нож към едно атакуващо пикси. — Помощта на Магнус ще ни е от полза.

— Знаеш ли — каза Алек, — вампирите страшно ги бива да обезвреждат, без да убиват. Просто грабваш някого и пиеш от кръвта му, докато не припадне, и готово.

— Не ми върши работа — заяви Джейс. Друг трол се втурна към тях. Джейс и Алек посегнаха едновременно към оръжията си. Тролът ги измери с поглед, обърна се и избяга.

Алек се разсмя.

— Имаш късмет, парабатайо — каза и посочи към края на Брослиндската гора.

Джейс проследи жеста му. Дърветата тънеха в сенки, но по-рано Клеъри му беше нарисувала руни за виждане надалече. Успя дори да различи как малка фигурка, покачена на един дъб, поваля елфически воини с прашката си. Интересно. Видя също така и Магнус, който тъкмо бе излязъл от сенките под дърветата.

Беше в пълно магическо облекло — черна пелерина, върху която бяха избродирани сребърни звезди, около врата и китките му имаше сребърни верижки, а косата му беше щръкнала на шипове. Син огън струеше от ръцете му, издигаше се във въздуха и образуваше гъсти облаци.

Клеъри дотича при тях, проправяйки си път между мъртви тролове и огъри. Беше грейнала.

— Мислех, че се притеснява дали ще успее да го направи! — възкликна тя. — Страхотен е.

— Почакай само — каза Алек и й намигна. — И действително изглежда страхотно. — Простреля един трол, в случай че някой се тревожеше, че не си върши задълженията.

Не че Джейс се беше тревожил. Полето закипя в хаос, върколаци и магьосници, феи и ловци на сенки се обръщаха, за да видят Магнус, докато от ръцете му се разливаше синьо-черна магия и се издигаше в небето.