Кассандра Клэр - Кралица на въздух и мрак

И сетила се сякаш в последния момент, тя се обърна и докосна веригата на Кит. Оковата изчезна, както и Ливи. Наведе глава и от нея не остана дори нишка от мъгла, която да покаже, че изобщо е била там.

По лицето на Тай пробяга покруса и Кит усети как го жегва състрадание. Как ли щеше да се справи дори ако Ливи идваше и си отиваше като призрак? Никога нямаше да остава задълго, нямаше да има начин да са сигурни, че ако си отиде, ще се върне отново. Щеше да бъде като да я губи отново и отново.

Тай се изправи на крака. Кит знаеше, че няма да каже нищо за Ливи.

— Не е нужно да идваш — каза Тай. — Може да останеш тук.

Той се закатери от долчинката. Без да каже нито дума, Кит го последва.

Кристина беше запозната с нефилимската история по-добре от мнозина. Докато крачеше през зелената трева, си мислеше за миналото: за това, че именно тук, на Нетленните поля, Джонатан Ловеца на сенки се бе изправил срещу легион от демони. Докато тичаше, сечейки с меча си наоколо, тя следваше неговите стъпки.

Марк беше до нея. Беше въоръжен с лък, по-малък и лек от този на Алек, но бърз и точен. Армията на тъмните феи се надигаше като вълна срещу тях, докато си проправяха път към Кийрън, и Марк опъваше тетивата отново и отново, поваляйки тролове и огъри с елфически стрели. Кристина замахваше с меча си към по-дребните, по-бързи алени стражи и ги посичаше, забелязвайки с далечен ужас как собствената им кръв попива в боядисаните им с кръв униформи.

Зад тях се надигна рев.

— Какво беше това? — попита Марк, изтривайки кръв и пот от очите си.

— Подкрепления, дошли да се присъединят към Хорас и останалите — отвърна Кристина мрачно. — Бяха разположени на пост около града.

Марк изруга под носа си.

— Трябва да се доберем до Кийрън.

Кристина предполагаше, че Марк е обзет от същата паника, от която и тя — Кийрън беше сам срещу множество алени стражи и воини на тъмните феи, от келпита до гоблини, заклели се във вярност на Обан. В каквато и посока да се обърнеше, виждаше тъмни феи, вкопчени в схватка с долноземци и ловци на сенки: Саймън и Изабел удържаха импита с меч и камшик, Алек поваляше огъри с лъка си, Мая и Бат разкъсваха тролове със зъби и нокти. В далечината зърна Ема и Джулиън да се бият рамо до рамо, както и Джейс, вкопчен в двубой с Тимъти Рокфорд, но защо използваше тъпата страна на меча си…?

— Ето го — каза Марк. Бяха превалили един хълм и видяха Кийрън в долната част на склона. Държеше меча, който Нене му беше дала, и се беше изправил срещу широкоплещест ален страж с огромни подковани с желязо ботуши. Марк изруга. — Наричат го генерал Уинтър 41 41 Зима (англ.) — Б. пр. , защото може да изтреби цяло село по-бързо от смъртоносен мраз.

— Спомням си го. — Кристина потрепери, не беше забравила яростната битка с алените стражи в тронната зала на Тъмния двор. — Но той ще убие Кийрън. Чела съм за алените стражи. Марк, това е лошо.

Марк нямаше как да не се съгласи. Гледаше Кийрън с разтревожени очи.

— Хайде.

Втурнаха се по склона, задминавайки немалко воини на тъмните елфи, които също тичаха към сърцето на битката. Обан все още беше обграден от обръч гоблини, които го защитаваха; неколцина алени стражи бяха оформили рехава групичка около Уинтър и Кийрън. Изглеждаше така, сякаш се бяха събрали, за да се позабавляват с битката.

Нададоха възторжени възгласи, когато Уинтър замахна с алебардата си и улучи Кийрън по рамото. Бялата риза на Кийрън вече беше изцапана с кръв. Косата му беше бяла, с цвета на сняг или пенел, бузите му бяха поаленели. Отби следващия удар на алебардата и замахна към Уинтър, който едва успя да се дръпне настрани достатъчно бързо, за да избегне удара.

Генералът на алените стражи се изсмя.

— Колко жалко! Биеш се като крал. След около стотина години навярно би бил достатъчно добър, за да се изправиш срещу мен.

— Копеле — изсъска Марк. — Кристина…

Тя вече клатеше глава.

— Ако се опитаме да нападнем Уинтър, останалите стражи ще се нахвърлят върху нас. Бързо, дай знак на Гуин. Той ще атакува Обан. Това може да ни даде шанс.

Очите на Марк припламнаха с разбиране. Направи фуния пред устата си и подсвирна — ниското, напевно подсвирване на Дивия лов, което Кристина сякаш усети да вибрира в костите й.

По небето над тях премина сянка. Подмина ги и се върна обратно: Гуин, възседнал Орион. Прелетя ниско над полето; Кристина видя Даяна да се обръща и да вдига ръце. Миг по-късно Гуин я беше качил до себе си на Орион и те се издигнаха в небето, Даяна и предводителят на Дивия лов.