Кассандра Клэр - Кралица на въздух и мрак

Прелетяха ниско над гоблините, обградили Обан. Даяна, с развяна зад нея коса, се наведе от гърба на коня, размахала меча си, и посече един гоблин през гърдите. Останалите нададоха крясъци и започнаха да се разпръскват, когато Даяна ги подгони от небето, докато Гуин се усмихваше широко под шлема си.

Ала положението на Кийрън все още беше отчаяно. Едва успяваше да удържа Уинтър, чиято алебарда отново и отново отекваше по острието на меча му. Пред ужасения поглед на Кристина, един от ударите на Уинтър повали Кийрън на земята; той се претърколи и скочи на крака, разминавайки се за малко с втори, смъртоносен удар.

Марк и Кристина се втурнаха към него, но един ален страж, който гледаше схватката, се завъртя, за да им препречи пътя. От толкова близко разстояние лъкът на Марк не вършеше особена работа; той извади късия меч, втъкнат в колана му, и се нахвърли върху стража, сечейки яростно, докато се мъчеше да се добере до Кийрън. Друг страж се изпречи пред Кристина; тя се разправи с него с един посичащ удар, претъркулвайки се под пътя на друго копие. Подкован с метал ботуш се стовари върху нея и тя изпищя, усещайки как ребрата й се трошат. Агонизираща болка я прониза, докато рухваше на земята.

Междувременно на гоблиновите стражи на Обан им беше дошло до гуша. Захвърляйки оръжията си в бързината да се махнат, те побягнаха от Обан към сърцето на битката, следвани по петите от Даяна и Гуин. Останал изведнъж сам насред полето, Обан се огледа наоколо в трескава паника и сграбчи меча на един от гоблините.

— Върнете се, копелета такива! — изкрещя. — Върнете се! Заповядвам ви!

Изохквайки в агония, Кристина се опита да стане на крака. Пронизващата болка от счупените кости я накара да се сгърчи конвулсивно; видя двама алени стражи над себе си и си помисли: Това е краят.

Те паднаха, по един от двете й страни. Облян в кръв, Марк се наведе над нея с пребледняло лице.

— Кристина! Кристина!

Кристина го стисна, простенвайки от болка.

— Иратце.

Марк трескаво затърси стилито си, докато Уинтър се провикна силно:

— Кралю Обан!

Кристина извърна глава настрани. Уинтър стоеше над Кийрън, който бе рухнал на земята, а строшеният му меч лежеше до него. Сърцето на Кристина се сви мъчително, докато Марк рисуваше набързо иратце върху кожата й.

Почти не забеляза как болката изчезна. О, Кийрън.

— Генерал Уинтър! — извика Обан, размахал ръце срещу генерала на алените стражи, сякаш гонеше мухи. Изцапани дантели стърчаха от ръкавите му, кадифените му бричове бяха прекалено смачкани, за да могат да бъдат оправени. — Заповядвам ти да убиеш предателя!

Уинтър поклати бавно глава. Беше внушителен мъж, плещите му сякаш щяха да пръснат шевовете на боядисаната му с кръв униформа.

— Сам трябва да го направиш, господарю. Това е единственият начин да потвърдиш претенциите си към престола.

С нацупена гримаса, отпуснал меч до себе си, Обан тръгна по тревата, която го делеше от Кийрън. Марк сведе поглед към Кристина и когато я видя да кимва, протегна ръка и я издърпа на крака.

Спогледаха се веднъж, а после Марк се отклони надясно, втурвайки се към Уинтър и Кийрън.

Кристина пое наляво и застана пред Обан.

— Да не си го докоснал. Нито стъпка повече.

До ушите й достигна изненаданият вик на Уинтър: Марк се беше хвърлил на гърба му. Уинтър се отърси от него, но не преди Кийрън да бе успял да се изправи на крака.

Обан погледна Кристина разярено.

— Знаеш ли кой съм аз, нефилимско момиче? Как смееш да се изпречваш на пътя на Тъмния крал? Ти си нищо.

Кристина вдигна меча между себе си и Обан.

— Аз съм Кристина Мендоса Росалес и ако нараниш или убиеш Кийрън, ще си имаш работа с мен. — Видя проблясването в сребристите очи на Обан и се зачуди как бе могла да си помисли, че прилича на Кийрън. Двамата изобщо не си приличаха. — Ти не си замесен от кралско тесто — каза ниско. — Бягай. Махни се от тук и спаси живота си.

Обан хвърли поглед към Уинтър: той беше вкопчен в схватка с Марк и Кийрън, които го изтласкваха все по-назад. Мъртви алени стражи лежаха по полето, тревата беше хлъзгава от кръв. Високо над тях, Гуин и Даяна описваха кръгове върху гърба на Орион.

Кристина видя ужаса в очите му, не от смъртта, която го заобикаляше, а от мисълта как всичко му се изплъзва — престол, богатства, власт.

— Не! — изкрещя и се нахвърли отгоре й с меча си.

Кристина посрещна удара му, описвайки свирепа дъга с оръжието си. Изненада припламна в очите му, когато остриетата им се сблъскаха. Дръпна се сепнато назад, но бързо се съвзе. Беше пияница и пройдоха, но си оставаше елфически принц. Когато отново замахна, оголил зъби, мечът му се удари в нейния толкова силно, че тя го почувства в костите си. Олюля се, възвърна си равновесието и пак замахна срещу него, отново и отново. Той посрещаше ударите й, мечът му беше бърз и яростен. Върхът я одраска по рамото и тя почувства, че и потече кръв.