Кассандра Клэр - Кралица на въздух и мрак

Кристина започна да се моли.

Благословен да бъде Ангелът, моята канара, който учи ръцете ми да воюват, пръстите ми да се бият.

През целия си живот бе искала да стори нещо, за да облекчи болката от Студения мир. Това бе шансът й. Разиел й го беше дал. Щеше да направи това за Ема, за семейство Блекторн, за Диего и Хайме, за Марк и Кийрън, за всички Росалес. За всички, пострадали от мира, който в действителност беше война.

Умиротворяващо спокойствие изпълни сърцето й и тя вдигна меча, сякаш беше Славният, сякаш бе искрящо оръжие от рая. Видя страх в очите на Обан, докато той замахваше за нов удар, описвайки странична дъга с меча си. Кристина се завъртя в кръг, избягвайки острието му, и заби оръжието си между ребрата му.

През света сякаш премина въздишка. Тя усети как металът на меча й изстърга костта, усети гореща кръв да се стича по юмрука й. Издърпа меча обратно, а Обан се олюля, взирайки се невярващо в кръвта, разливаща се по гърдите на жакета му.

— Ти — ахна, все така неспособен да повярва. — Коя си ти?

Аз съм нищо.

Нямаше обаче смисъл да отговаря. Обан се беше свлякъл на земята, ръцете му се отпуснаха безжизнено до тялото му, очите му се замъглиха. Беше мъртъв.

Марк и Кийрън продължиха да се бият отчаяно, без да си дават сметка какво бе станало. Кристина знаеше, че се бият не за собствения си живот, а един за друг.

— Принц Обан е мъртъв! — изкрещя. — Обан е мъртъв !

Пристъпи напред по мократа от кръв трева, провиквайки се към Уинтър, към Марк и Кийрън, към всеки, който би я чул.

Генерал Уинтър бе този, който чу вика й. Изправи се, висок и заплашителен, като стена между Кристина и момчетата, които тя обичаше. Увенчаната му с червена шапка глава се обърна. Червените му очи се спряха върху Кристина, а после върху онова, което лежеше зад нея, купчинка кръв и кадифе.

Кокалчетата на ръката, с която стискаше меча, побеляха. За миг Кристина го видя как си отмъщава за своя крал на Кийрън и Марк и дъхът секна в гърлото й.

Масивен и ужасяващ като лавина, Уинтър бавно се отпусна на колене. Наведе потъмнялата си от кръв глава и гласът му отекна гръмовно:

— На вашите заповеди, кралю Кийрън.

Кийрън и Марк стояха един до друг, все още вдигнали оръжия, дишащи тежко и накъсано. Кристина прекоси напоената с кръв земя и отиде при тях, заставайки от другата страна на Кийрън.

Лицето на Кийрън беше мъртвешки бледо. Излъчваше безнадеждност и печал, но очите му бяха впити в лицето на Кристина, сякаш би могъл открие себе си там. Тя стисна ръката му. Кийрън премести очи от Кристина към Марк и вирна брадичка. Кристина го видя как изпъва слабите си рамене, сякаш се приготвяше да поеме тежък товар, и даде безмълвен обет пред себе си: двамата с Марк щяха да му помогнат да го носи.

— Принц Обан е мъртъв. — Гласът на Марк се издигна към небесата, към Даяна и Гуин, които яздеха в кръг високо над главите им. — Кийрън Кралския син е новият крал на тъмните феи! Да живее кралят!

Бяха стигнали до края на гората, препъвайки се в корените на дърветата в бързината си да се доберат до Нетленните поля. Нямаше ясно очертана граница между Полята и гората: дърветата започнаха да оредяват и Тай се закова на място, а дъхът му секна. Кит спря до него и зяпна.

Беше като във филм, помисли си, макар мъничко да се срамуваше, като филм с невероятни ефекти и внимание към най-дребните подробности. Беше си представял, че битките са организирани, две редици воини, настъпващи една срещу друга. Ала пред тях цареше хаос — не толкова партия шах, колкото рухнала кула Дженга 42 42 Игра с дървени плочки, с които трябва да се построи възможно най-висока кула. — Б. пр. . Воини се биеха на групички, търкаляха се в канавките, пръснати наслуки из Полята. Въздухът беше изпълнен с воня на кръв и шум: дрънчене на метал в метал, крясъци на воините, рев на вълколаците, писъците на ранените.

Шумът. Кит се обърна към Тай, който беше пребледнял.

— Не мога, не си взех слушалките.

Кит също не се беше сетил, но пък и не беше очаквал да участват в битката. Дори не си беше представял, че ще има битка с подобни мащаби. Беше огромна. Портите на Аликанте бяха зейнали и от тях се изсипваха още и още ловци на сенки, увеличавайки шума и хаоса.

Тай не можеше да го направи. Не можеше да оцелее да бъде в сърцето на всичко това без нищо, с което да защити ушите, очите си.

— Виждаш ли Джулиън? — попита Кит. Може би ако Джулиън беше наблизо, ако можеха да се доберат до него…