Кассандра Клэр - Кралица на въздух и мрак

— Не забравяйте какво каза Друзила за плана на Стражата на Ливи — напомни Джия. — Старайте се да не убивате членове на Кохортата, ако не е абсолютно наложително. Насочвайте ги към Конфигурацията. Те все още са ловци на сенки, макар да са дълбоко заблудени.

С викове и възгласи ловците на сенки се втурнаха на полето и се хвърлиха в битката в същия миг, в който се разнесе мелодичен звън и Конфигурацията на Малахия се събуди за живот.

Светлина лумна от четирите ангелски остриета, оформяйки клетка със стени от движеща се светлина. Изглеждаше деликатна като пеперудени крила, призматична като стъкло. Хелън гледаше конфигурацията и се надяваше, че планът им да пожалят живота на Кохортата няма да се окаже напразен. Грейналите стени изглеждаха прекалено крехки, за да удържат толкова много омраза.

— Пусни ме! — изкрещя Кит. Знаеше, че няма да има особена полза. Ема го беше стиснала здраво за гърба на ризата и го принуждаваше да върви покрай гората, придържайки се в сенките. Изглеждаше бясна.

— Какво правиш тук? — Държеше златния си меч в свободната си ръка, а погледът й се стрелкаше наоколо със смесица от гняв и бдителност. — Когато те видях, замалко да получа инфаркт! Трябваше да си в лагера!

— Ами Тай? — Кит се извъртя в желязната хватка на Ема. — Той е там! На дървото! Не можем просто да го изоставим.

Нещо изсвири над главите им и огърът, който се приближаваше, рухна на земята с дупка насред челото.

— По всичко изглежда, че Тай се справя добре — заяви Ема сухо. — Освен това обещах на Теса да те държа далече от битки и елфи, а това е битка, пълна с елфи. Тя ще ме убие.

Кит се засегна.

— Защо никакви битки или елфи? Не съм чак толкова лош боец!

Ема го завъртя, така че да я погледне, като за щастие пусна ризата му.

— Не става дума за това! — каза сърдито. Бойните й дрехи бяха окаляни и изцапани с кръв, лицето й — покрито с драскотини и порязвания. Кит се зачуди къде ли е Джулиън — парабатаите обикновено се биеха заедно, нали така?

— Не разбирам защо съм толкова важен.

— По-важен си, отколкото си мислиш. — Очите на Ема изведнъж се разшириха. — О, не !

— Какво? — Кит се огледа трескаво наоколо. За миг не видя нищо необичайно, или поне нищо необичайно за масова битка между елфи и ловци на сенки.

А после над тях падна сянка и той разбра.

За последно беше видял Ездачите на Манан в Лондон. Сега те бяха шестима, сияещи в бронз и злато, конете им бяха подковани в злато и сребро, с мастиленочерни очи. Ездачите носеха доспехи без спойки и нитове, които да ги скрепяват — гладък, подобен на течност бронз ги покриваше от врата до стъпалата, като искрящите карапакси на насекоми.

— Скрий се зад мен, Кит. — Пребледняла, Ема застана пред него и вдигна Кортана. — Дръж се назад. Вероятно идват за мен, не за теб.

Ездачите се носеха стремглаво към тях, като порой от падащи звезди. Бяха красиви и ужасни. Кит беше извадил едничката херондейлска кама, която Джейс му беше дал. Едва сега осъзна колко бе неподготвен. Колко беше глупав.

Един от Ездачите потръпна и изкрещя, стиснал ръката си. Прашката на Тай, досети се Кит и усети вълна на неохотна топлота, както и рязкото жегване на страх — ами ако никога вече не видеше Тай?

Улученият Ездач изруга; бяха почти над главите им и Кит видя лицата им, бронзовите им коси, острите, студени черти на лицата им.

— Шестима срещу един? — извика Ема; вятърът развяваше косата й. — Нямате ли чест? Спуснете се един по един и се бийте с мен! Предизвиквам ви!

— Май не можеш да броиш, малка нефилимска убийцо — каза Етна, единствената жена сред Ездачите. — Вие сте двама.

— Кит е дете — заяви Ема, което подразни Кит, макар да си даваше сметка, че вероятно е права да го каже. Гласът на Кийрън отекна в главата му: Децата на Манан никога не са били побеждавани.

Джулиън тичаше през полето към тях, заедно с Хелън и Ейлийн. Нямаше обаче да стигнат навреме.

— Кит е детето — ухили се Етарлам. — Потомъкът на Първия наследник.

— Дай ни го — каза Карн. — Дай ни го и може би ще пожалим живота ти.

Гърлото на Кит беше пресъхнало.

— Не е вярно. Във вените ми няма елфическа кръв. Аз съм ловец на сенки.

— Възможно е да бъдеш и двете — каза Етна. — Досетихме се, когато те видяхме в онзи мръсен град.

Имаше предвид Лондон, помисли си Кит замаяно. Спомни си как Иохаид казва: Познавам те. Познавам лицето ти.

— Изглеждаш досущ като нея — подхвърли Иохаид сега с усмивчица. — Досущ като Ауралин. И досущ като майка си.