Кассандра Клэр - Кралица на въздух и мрак

— Ние я убихме — каза Етна. — А сега ще убием теб и ще изличим всяка следа от омърсената ти кръв както от този свят, така и от нашия.

— Какво? — Кит забрави страха си, забрави нареждането на Ема да стои зад нея. Забрави, че някой идва да им помогне. Забрави всичко, освен думите на Етна. — Убили сте майка ми? Моята майка?

— А ти какво си мислеше, че се е случило с нея, дете? — каза Етна. — Да, ние проляхме кръвта й по заповед на краля. Тя умря, пищейки за теб, макар че дори когато я измъчвахме, нито веднъж не изрече името ти, нито разкри къде си. Това навярно ще ти бъде утеха в тези последни мигове от живота ти!

Тя избухна в смях и ето че всички Ездачи се смееха, а конете им се вдигнаха на задни крака на фона на небето.

Студен огън се разля по вените на Кит и той пристъпи към Ездачите, сякаш би могъл да се протегне и да ги издърпа от небето.

Усети как руната за дарба, която Тай беше нарисувал на ръката му, започва да пари.

Ема изруга и се опита да го издърпа зад себе си.

— Не можеш — казваше тя. — Не можеш, те са непобедими, Кит …

Ездачите извадиха мечовете си и в небето проблесна метал. Закриха слънцето, докато се спускаха към Ема и Кит. Ема вдигна меча си, докато Етна, възседнала жребеца си с пламнали очи, връхлетя отгоре и острие се блъсна в острие. Ема бе повдигната във въздуха и запратена назад. Блъсна се в земята с тътен, който Кит чу. Скочи на крака, докато Етна обръщаше коня си през смях, за да препусне към Кит, ала останалите Ездачи също се носеха към Кит с такъв устрем, че копитата на жребците им изпотъпкаха тревата. Кит вдигна ръце, сякаш би могъл да ги отблъсне с един жест, и чу как Иохаид се разсмя.

Нещо в него се пръсна, изпълвайки го целия с мощ. Тя се разля по тялото му като електричество и изригна от дланите му с такава сила, че го повали на колене.

Ема гледаше изумено как от ръцете му бликна бяла светлина и обгърна Ездачите като мрежа. Кит ги чу да крещят от ужас и изненада; пришпориха конете си по-високо, в небето.

Кит стисна ръце в юмруци и конете изчезнаха. Престанаха да съществуват в един миг. Ездачите, които вече се бяха издигнали високо в небето, за да избягат, паднаха с писъци на земята; сгромолясаха се в кипежа на битката и изчезнаха от поглед.

Кит се обърна по гръб на тревата, борейки се за въздух. Умирам , помисли си. Аз умирам. И не може да съм онзи, който твърдят, че съм. Невъзможно е.

— Кит! — Ема беше приклекнала до него, дърпаше яката на ризата му, за да му сложи иратце. — Кит, в името на Ангела, какво направи?

— Аз… не знам. — Имаше чувството, че в тялото му не беше останал въздух. Пръстите му дращеха немощно в пръстта. Помогни ми, Ема. Помогни ми.

Кажи на Тай…

— Всичко е наред. — Още някой се наведе над него, някой с познато лице и успокояващ глас. — Кристофър. Кристофър, дишай.

Беше Джем. Кит затвори очи и остави нежните ръце на Джем да го вдигнат от земята, и мрак се спусна над него като завесата в края на пиеса.

— Ема!

Замаяна, Ема се олюля леко, докато се изправяше. Беше се навела над Кит, а после се беше появил Джем, и ето че Кит го нямаше. Все още беше замаяна от шока на нападението на Ездачите и последвалата странност.

Кит бе накарал конете на Ездачите да изчезнат и те бяха паднали в биещото се множество, сеейки опустошение. А сега Джулиън бе до нея и я гледаше с тревога и загриженост.

— Ема — повтори той и като сложи ръце на раменете й, я завъртя, за да го погледне. — Добре ли си?

— Ейлийн и Хелън — каза тя, останала без дъх. — Бяха с теб…

— Върнаха се, за да помогнат на останалите. Ездачите сеят хаос на полето…

— Съжалявам. Не знаех, че Кит…

— Аз не съжалявам. — В гласа на Джулиън имаше нещо свирепо, което я накара да вдигне очи; главата й се проясни. Лицето му беше изцапано с пръст и кръв. Бойните му дрехи бяха скъсани на рамото, по тежките му обувки бяха полепнали кал и кръв. Беше красив. — Каквото и да се случи, каквото и да направи Кит, той спаси живота ти. Ездачите щяха да те убият.

Ема не можеше да диша от страх — не за себе си, а за Джулиън. Ездачите ненавиждаха и двама им. Гуин и Даяна препускаха в кръг над Полята, оповестявайки на висок глас, че Обан е мъртъв, че Кийрън е новият крал. Може би Кийрън щеше да успее да ги удържи, а може би не. Те не му се бяха врекли във вярност. Бяха свободни, без господар, дошли за кръв и разплата и невероятно опасни.

— Имаш ли нужда от иратце? — Джулиън все още я държеше за раменете. Искаше й се да го прегърне, да докосне лицето му, да се увери, че е цял и невредим. Знаеше, че не й е позволено да го стори.