Кассандра Клэр - Кралица на въздух и мрак

Задавен звук се откъсна от Зара, почти като смях.

— Може би не за мен трябва да се притеснявате — каза и посочи със свободната си ръка.

Джулиън пребледня като тебешир.

На едно празно място в полето, под синьо-черното небе, стоеше Анабел Блекторн.

Видът й бе като юмрук, ударил Ема право в стомаха. Тя ахна. Анабел носеше синя рокля, изглеждаща нелепо на бойното поле, а около врата й имаше стъкленица, пълна с червена течност. Тъмнокестенявата й коса се развяваше около нея. Устните й се извиха в усмивка.

Нещо не беше наред, помисли си Ема. Нещо изобщо не беше наред, и то не само фактът, че Анабел не би могла да бъде тук. Онази Анабел беше мъртва.

Нещо много по-сериозно не беше наред.

— Наистина ли си мислеше, че би могъл да ме убиеш? — каза Анабел и Ема видя, че е боса, краката й бяха бледи като бели камъни върху обляната с кръв земя. — Знаеш, че съм изтъкана от нещо друго. Нещо по-добро от сестра ти. Не можеш да накараш моя живот да изтече заедно с кръвта ми, докато пищя за милост…

Джулиън пусна Зара и се втурна към нея. Нахвърли се върху Анабел, докато Ема пищеше името му, крещеше, че нещо не е наред, молеше го да спре. Затича към него и усети удар в гърба.

Болката дойде по-късно, гореща и алена. Обърна се изненадано и видя Зара с малък нож в ръката. Трябва да го беше извадила от колана си.

От поаленялата дръжка се стичаха капки. Беше я пронизала в гърба.

Ема се опита да вдигне Кортана, ала ръката й отказа да се подчини. Умът й също препускаше, опитвайки се да осмисли нараняването й. Докато се мъчеше да извика Джулиън, давейки се в кръвта си, Зара заби ножа в гърдите й.

Краката на Ема се подкосиха под нея и тя падна.

Случваше се отново.

Анабел стоеше пред него и го гледаше с ехидно презрение. В очите й Джулиън виждаше собственото си отражение на подиума в Залата, облян в кръвта на Ливи. Видя я в Туле, да крещи за Аш. Спомни си движението на меча си, кръвта й, разливаща се по тялото й.

Нищо от това нямаше значение. Тя щеше да убие Ема, ако имаше възможност. Щеше да убие Марк и Хелън; щеше да пререже гърлото на Тай и Дру, и Тави. Тя бе призракът на всеки страх, който бе изпитвал някога, че ще му отнемат семейството. Тя бе кошмарът, който бе пробудил и не бе успял да унищожи.

Стигна до нея, без да забави крачка, и заби меча си в тялото й. Острието потъна без да срещне никаква съпротива, сякаш тя нямаше кости, нито мускули. Като нож, преминал през въздух или хартия. Потъна до дръжката и ето че кървясалите й алени очи бяха едва на няколко сантиметра от неговите.

Тя изсъска, оголвайки зъби. Ала нейните очи не са червени. Те са блекторновски сини.

Джулиън се дръпна рязко, издърпвайки меча със себе си. Дръжката беше потъмняла от черна демонска кръв. Въздухът беше пропит с демонска воня. Някъде на заден план чуваше Ема да го вика, да крещи, че нещо не е наред.

— Ти не си Анабел — каза. — Ти си демон.

Анабел започна да се променя. Чертите й сякаш се стопиха, разтекоха се като восък. Под бледата й кожа и тъмна коса Джулиън видя очертанията на неоформен демон ейдолон, мазен и бял, като калъп мръсен сапун, осеян със сиви дупки. Искрящата гравирана стъкленица все още висеше около врата му.

— Познаваш брат ми — изсъска демонът. — Сабнок. От Туле.

Джулиън си спомни кръвта. Църква в Корнуол. Ема.

Извади серафимска кама от колана си и бързо й даде име.

— Сариел.

Широко ухилен, демонът се нахвърли отгоре му и Джулиън заби серафимската кама в тялото му.

Нищо не се случи.

Не е възможно. Серафимските ками убиваха демони. Те винаги, винаги действаха. Пред невярващия поглед на Джулиън, демонът издърпа острието от тялото си и се нахвърли върху него, протегнал Сариел. Неподготвен за нападението, Джулиън вдигна ръка, за да отбие удара.

Тъмна фигура се плъзна между тях. Келпи, изтъкано сякаш от острота, с риещи копита и режещи, стъклени зъби. Елфическият кон се изправи на задни крака между Джулиън и демона, и Джулиън го разпозна: беше келпито, което бе спасил от Дейн Ларкспиър.

То стовари копито в гърдите на демона и той полетя назад, а камата се търкулна от ръката му. Келпито погледна Джулиън през рамо и му намигна, а после се втурна след демона, когато той се изправи на крака и побягна.

Джулиън пое след тях, ала не бе направил и няколко крачки, когато го прониза внезапна и изпепеляваща болка.

Преви се надве. Болката беше навсякъде — по гърба, гърдите му. Нямаше причина за нея, освен…