Кассандра Клэр - Кралица на въздух и мрак

Очите на Ема срещнаха тези на Джулиън. Той й се усмихна с поглед. Разбираше какво означава това за нея. Винаги бе разбирал.

Зара нададе пронизителен крясък.

— Върни ми го! — Пристъпи към Ема, която вдигна Кортана триумфиращо. Кръвта пееше вън вените й, песен за злато и битка. — Измамници такива! Крадци! Идвате тук, опитвате се да развалите всичко, да съсипете онова, което изграждаме!

— Кортана не те иска, Зара — каза Джулиън тихо. — Меч, излязъл изпод ръката на Уейланд Ковача, може да избере своя господар, а Кортана не избира лъжци.

— Не сме лъжци…

— Така ли? Къде е Мануел? — попита Марк. — Беше в земите на елфите, когато аз бях там. Видях го да плете кроежи с Обан. Спомена за съюз с Кохортата.

— Значи, е говорил за тези преговори! — изрева Хорас. — Това е съюз… не е тайна…

— Това бе много преди да кажеш на Клейва, че Джейс и Клеъри са мъртви — обади се Кристина. — А може би Мануел вижда в бъдещето?

Хорас буквално тропна с крак.

— Ванеса! Мартин! Отървете се от тези натрапници!

— Моите алени стражи могат да се разправят с тях — каза Обан. — От кръвта на нефилимите се получава красива боя.

Кохортата замръзна. По устните на Джулиън пробяга лека, студена усмивчица.

— Така ли, принце? — попита Марк. — И откъде би могъл да знаеш?

Обан се обърна рязко към него.

— Ще ме наричаш „кралю“! Аз властвам над земите на тъмните елфи! Отнех титлата на баща си…

— Но не ти го уби — каза Кристина. — Беше Кийрън. Кийрън Кралския син.

Сред войската на тъмните елфи се надигна силен шепот. Алените стражи гледаха с каменни изражения.

— Сложи край на този фарс, Диърборн — каза Джулиън. — Отпрати армията на елфите и се изправи пред хората си в Залата на Съвета.

— Да се изправя пред тях? — Устните на Диърборн се изкривиха от отвращение. — И как очакваш да го сторя, когато все още не съм постигнал справедливост? Или искаш просто да забравим за онези храбри ловци на сенки, онези, които ти наричаш свои приятели и които загинаха от ръцете на долноземците? Аз няма да ги изоставя! Ще говоря вместо тях…

— А може просто да ги оставиш сами да говорят — предложи Алек меко. — При положение че, ами те са тук.

— О, вижте, ето го и Мануел — добави Ема. — Страшно ни липсваше, но виждам, че е бил…

— Не го казвай — предупреди я Джулиън.

— … завързан — Ема се усмихна широко. — Съжалявам не мога да устоя на каламбура 40 40 Игра на думи на английски — „завързан“ — tied up, означава и „зает“. — Б. пр. .

И наистина беше с вързани ръце; Мануел и още петдесетина членове на Кохортата излязоха от Брослиндската гора и поеха през Полята със завързани на гърба ръце, подкарвани от групичка ловци на сенки — Ейлийн и Хелън, Изабел и Даяна, и Саймън.

До тях, така небрежно, сякаш бяха излезли на сутрешна разходка, крачеха Джейс и Клеъри. Над главите им се развяваше знамето на Стражата на Ливи, стиснато здраво в ръката на Клеъри. Очите на Ема запариха, медальонът на Ливи и сабята й, издигнати високо над Нетленните поля.

А зад тях идваха като вълна всички долноземци, които бяха чакали в гората през нощта: магьосници и върколаци, и най-различни феи, крачещи и подскачащи, и пристъпващи между дърветата. Брослиндската гора отново беше пълна с долноземци.

Хорас се беше вкаменил. Зара се сви до него, гледайки яростно през разрошената си коса.

— Какво става ? — попита тя замаяно. На Ема почти й дожаля за нея.

Джулиън посегна и разкопча плаща си. Той се плъзна по раменете му, разкривайки дръжката на Меча на смъртните, тъмно сребро с разперени ангелски крила.

Хорас го зяпна, изхъхряйки леко. Ема не беше сигурна дали е разпознал Меча на смъртните, или не; той като че ли не беше на себе си.

— Какво направи, глупаво момче? — изсъска. — Нямаш представа… грижливото планиране… всичко, което направихме в името на нефилимите…

— Здрасти, Диърборн. — Хорас се дръпна рязко назад, сякаш гледката на Джейс и Клеъри, толкова близо до него, го изгаряше. Стиснал го за ръба на униформата, Джейс задържаше пред себе си Мануел, който имаше намусен, подразнен вид. — Изглежда, че слуховете за смъртта ни са били доста преувеличени. От теб.

Клеъри заби дръжката на знамето в пръстта, така че то остана да се вее на вятъра.

— Открай време си искал да го кажеш, нали? — попита тя Джейс.

Алек ги погледна и поклати глава. Останалите ловци на сенки и долноземците се бяха пръснали из полето между мястото на преговорите и стените на Аликанте. Познати лица се бяха смесили с множеството: Саймън и Изабел стояха наблизо, а недалече от тях Ема видя Катарина, Даяна, Мая и Бат; огледа се за Магнус и най-сетне го откри недалече от края на Брослиндската гора. Какво правеше толкова далече?