Кассандра Клэр - Кралица на въздух и мрак

— Диърборн — каза Алек. — Това е последният ти шанс. Отмени тази среща и се върни заедно с нас в Залата на Съвета.

— Не — заяви Хорас. Лицето му бе започнало да си възвръща цвета.

— Ала всички могат да видят, че си излъгал — каза Ема. — Измами всички ловци на сенки, опита се да ни наплашиш така, че да ти се подчиним…

— Това не са Джейс и Клеъри. — Хорас ги посочи с разтреперани пръсти. — Това са някакви… някакви измамници… магия, целяща да ни заблуди…

— Железните сестри предвидиха, че ще го кажеш — рече Джулиън. — Ето защо ми дадоха това. — Той посегна зад себе си и извади Меча на смъртните от ножницата. Металът сякаш пропя, когато острието описа дъга във въздуха, разпръсквайки искри. Силно ахване се изтръгна от Кохортата и тъмните феи; Ема можеше само да си представи вълнението в Аликанте. — Мечът на смъртните, изкован наново.

Джулиън благодари наум на сестра Емилия и съгласието й да измами Кохортата.

Устните на Хорас се раздвижиха.

— Подправен… фалшификат…

— В такъв случай не би имал нищо против, ако Мануел го вземе в ръце — каза Джулиън. — Нареди му да го направи.

Хорас се вкамени. Очите му се стрелкаха между Меча и Мануел; колкото и да бе смайващо, Обан бе този, който наруши мълчанието.

— Е, ако е подправен, нека момчето го вземе. Да сложим край на този фарс. — Сребристите му очи се обърнаха към Мануел. — Вземи Меча, центурионе.

Стиснал устни, Мануел протегна ръце и Джулиън постави Меча на смъртните в тях, с острието върху дланите. Ема видя как Мануел потръпна, сякаш от болка, и почувства студено облекчение. Значи, Мечът работеше. Болезнено бе да бъдеш принуден да кажеш истината. Могъществото на Меча причиняваше болка, и то не само на онези, които лъжеха, но и на всеки, който искаше да опази тайните си.

Джулиън скръсти ръце и измери Мануел със суров, студен поглед, поглед, който се връщаше поколения назад, към онези Блекторновци, които бяха инквизитори.

— Ти и Кохортата опитахте ли се да убиете Клеъри и Джейс току-що?

По лицето на Мануел бяха избили бели и червени петна, обикновено грижливо сресаната му коса сега беше разчорлена.

— Да — изсъска той. — Да, направих го. — Той стрелна Хорас с отровен поглед. — Беше по заповед на инквизитора. Когато откри, че все още са живи и че миналата нощ ще дойдат в Брослиндската гора, ни нареди да ги убием на зазоряване.

— Но това не се случи — каза Джулиън.

— Не. Някой трябва да ги е предупредил. Очакваха ни и гората беше пълна с долноземци. Нападнаха ни. Нямахме шанс.

— Значи, сте били готови да убиете събратята си нефилими и да стоварите вината върху долноземците. Защо? — попита Джулиън. — Защо подклаждате война?

— Правех онова, което Хорас ми нареди.

— А в земите на елфите — продължи Джулиън. — Когато помогна на Обан да стане крал. Когато посредничи за сключването на съюз между Кохортата и Тъмния двор. И това ли беше по нареждане на Хорас?

Мануел хапеше долната си устна толкова силно, че по брадичката му се стичаше кръв. Ала мечът беше по-силен от волята му.

— Това беше моя идея — изохка. — Но Хорас я прие на драго сърце… страшно му хареса мисълта да погодим такъв номер под носовете на Клейва… поставихме Обан на престола, защото той бе глупак, който щеше да прави каквото поискаме… щеше да симулира тези преговори с нас и щяхме да се престорим, че постигаме споразумение, в което и двете страни щяха да получат онова, което искат. Тъмният двор щеше да се сдобие с ловците на сенки на своя страна срещу светлите феи и останалите долноземци… а Кохортата щеше да е в състояние да каже, че е принудила Тъмния двор да приеме мирно споразумение, че са се съгласили никога вече да не влизат в Идрис. И двете страни щяха да изглеждат силни в очите на хората си…

— Достатъчно! — извика Обан. Посегна да вземе Меча на смъртните от Мануел, но Марк се изстъпи пред него, препречвайки му пътя. — Затворете устата на този келеш!

— Добре — заяви Джулиън неочаквано и отне Меча на Мануел. — Достатъчно с младшата лига. Диърборн, вземи меча.

Пристъпи към Хорас с меча в ръка. Членовете на Кохортата около Хорас изглеждаха шокирани или бесни. Не беше трудно да видиш кой бе изненадан от разкритията на Мануел и кой не беше.

— Време е да поговориш с хората си, Диърборн — каза Джулиън. — Те могат да те видят. Да те чуят. Дължиш им обяснение. — Той протегна Меча на Хорас. — Остави се да бъдеш изпитан.

— Ще бъда изпитан в битка! — изкрещя Хорас. — Ще се докажа! Аз съм техният лидер! Техният консул по право!