Кассандра Клэр - Кралица на въздух и мрак

Ема ахна. Беатрис Мендоса извика и падна на колене до Джули; Алек се обърна рязко и изпрати цял сноп стрели по Обан, ала алените стражи вече бяха обградили краля. Неколцина паднаха, повалени от стрелите на Алек, докато той се втурна към елфическите воини, опъващ тетивата отново и отново.

— След него! Последвайте Алек! — изкрещя Мая. Върколаците се покриха с козина, зъбите им се издължиха и те се метнаха на земята на четири крака. С вик, членовете на Кохортата, наобиколили Хорас, извадиха оръжията си и се хвърлиха в битка. Джулиън отби удар на Тимъти с Меча на смъртните, докато Джесика Босежур се нахвърли върху Ема, размахала меч над главата си.

Нене се втурна, за да въоръжи Кийрън със сребърен меч; той проблясваше като мълния, когато Кийрън го развъртя около себе си. Тъмните елфи на Обан, верни на своя крал, се спуснаха да го защитят, прииждаща вълна от копия и мечове. Марк и Кристина се хвърлиха към Кийрън, Кристина — въоръжена с двуостър меч, Марк — изпращащ елфически стрели от лъка си. Алени стражи се свличаха в краката им. Саймън, Джейс и Клеъри вече бяха извадили оръжията си и се бяха включили в схватката.

Тимъти изкрещя, когато мечът му се строши на две под удара на Мелартак, и побърза да се скрие със скимтене зад Хорас, който крещеше с пълно гърло на всички да спрат, да престанат да се бият, ала никой не го слушаше. Шумът на битката беше невероятен: мечове се удряха в мечове, върколаци надаваха вой, отекваха писъци на болка. Мирис на кръв и метал тегнеше във въздуха. Ема обезоръжи Джесика и изрита краката й изпод нея; Джесика се свлече с вик на болка, а Ема се обърна рязко и видя двама гоблини със зъби като натрошено стъкло и кожести лица да се приближават. Вдигна Кортана, когато единият от тях се нахвърли върху нея. Другият рухна изведнъж, краката му бяха оплетени в примка от електрум.

Ема се разправи с първия гоблин, като заби меча си в сърцето му, и когато се обърна, видя Изабел, чийто златен камшик бе увит около краката на втория.

Плененият гоблин изкрещя, а Саймън, с мрачно изражение, се погрижи за него с един удар на дългия си меч. Джулиън извика и Ема се обърна тъкмо навреме, за да види как един елфически рицар се възправя зад нея; преди дори да успее да вдигне Кортана, той политна назад с един от метателните ножове на Джулиън, потънал дълбоко в гърлото му.

Ема отново се завъртя; Джулиън беше зад нея, а Мечът на смъртните искреше в десницата му. Беше изцапан с кръв, а на бузата му имаше синина, но с Мелартак в ръка, той изглеждаше като ангел на отмъщението.

Сърцето на Ема заби с мощни удари; беше толкова хубаво отново да държи Кортана в ръка, отново да се бие рамо до рамо с Джулиън. Усещаше парабатайската воинска магия, виждаше я като искряща нишка между тях, която се движеше, когато те се движеха, свързваше ги, но не ги спъваше.

Той й направи знак да го последва и заедно двамата се хвърлиха в сърцето на битката.

Проекцията в небето изригна като фойерверк и образите се посипаха над града в искрящи късчета. Ала Дру беше видяла достатъчно. Всички бяха видели достатъчно.

Обърна се към Мерис, която се взираше в небето така, сякаш беше заслепена от затъмнение.

— Горката Джули… видя ли…?

Дру погледна към Макс и Рафи, които се бяха вкопчили един в друг, видимо ужасени.

— Трябва да отведеш децата в къщата. Моля те. Вземи и Тави.

— Не! — писна Тави, когато Дру го побутна към Мерис и червената входна врата на къщата на Греймарк. — Не, Зила, искам да дойда с теб! НЕ! — изпищя той и думата разкъса сърцето на Дру, докато тя го пускаше и отстъпваше назад.

Мерис се взираше в нея, все така потресено.

— Друзила… остани в къщата…

Улиците зад Мерис бяха пълни с хора. Бяха облечени в униформи и въоръжени. Започнала бе битка и Аликанте нямаше да чака.

— Съжалявам — прошепна Дру. — Не мога.

Втурна се да бяга, а писъците на Тави отекваха в ушите й дълго след като вече не можеше да ги чуе. Проправяше си път между ловците на сенки в бойни дрехи, преметнали лъкове и мечове през рамо, покрити с прясно нарисувани руни. Ето че Тъмната война се повтаряше — тогава също бяха тичали трескаво по калдъръмените улици, а около тях бушуваше хаос. Затаи дъх, докато прекосяваше Площада на кладенеца, втурна се през една тясна уличка и излезе на Площада на зората, срещу Западната порта.

Тежките й врати бяха затворени. Дру го беше очаквала. Редици воини на Кохортата препречваха пътя на тълпата нефилими, мнозина от които Дру разпозна от събирането на Военния съвет. Площадът бързо се изпълваше с ловци на сенки, гневни гласове се издигаха във въздуха.