Кассандра Клэр - Кралица на въздух и мрак

— Консулите не лъжат членовете на Съвета си. — Джулиън отпусна Меча на смъртните върху лявата си длан, потръпвайки леко, когато принудата да каже истината го завладя. — Ти обвини елфите за смъртта на Дейн Ларкспиър. Аз убих Дейн Ларкспиър.

Ема усети как очите й се разширяват. Не беше очаквала Джулиън да каже това .

— Май малко прекалихме с радикалната откровеност — измърмори Саймън.

— Убих го, защото ти го изпрати в земите на феите, за да убие мен и моя парабатай — продължи Джулиън. — Държа Меча на смъртните. Очевидно е, че не лъжа. — Говореше така, сякаш се обръща единствено към Хорас, но Ема знаеше, че се обръща към всеки ловец на сенки и нефилим, който можеше да го чуе. — Саманта Ларкспиър пострада, когато се опита да измъчва Кийрън Кралския син в Сколоманса. Вероятно пак по твое нареждане. — Джулиън ахна леко; Мечът очевидно му причиняваше болка. — Насъска ловци на сенки против ловци на сенки и против невинни долноземци, всичко това, за да подлъжеш Съвета да приеме фанатичните ти реформи… Всичко това в услуга на страха…

— Да, направих го! — изкрещя Хорас. Зара се втурна при него и го задърпа за празния ръкав, ала той като че ли изобщо не я забелязваше. — Защото нефилимите са глупаци ! Заради такива като теб, които им казват, че долноземците са наши приятели, че бихме могли да живеем заедно в мир! Ти би искал доброволно да протегнем вратове, та да бъдат посечени! Би искал да умрем легнали, вместо да се бием! — Той махна с дясната си ръка към Обан. — Нямаше да съм принуден да приема съюзничество с този пиян глупак, ако Клейвът не беше толкова тъп и толкова упорит! Трябваше да им покажа… да им покажа как да се защитават достойно от долноземците…

— Достойно? — повтори Джулиън, вдигайки Меча на смъртните, така че острието вече не докосваше дланта му. Сега той отново бе оръжие, не изпитание за достоверността на казаното от носителя му. — Ти прокуди долноземците от Брослиндската гора. Знаеше, че кралят на тъмните елфи сее заразата, която убиваше магьосниците, и не си помръдна пръста. Кое е достойното в това?

— Сякаш онова, което направи, е нищо работа — процеди Марк. — Насърчаваше краля да разпръсне отровната си земя тук… да убие Децата на Лилит…

— Мисля, че приключихме тук — заяви Алек със студен, звънлив глас. — Време е Тъмният двор да си върви, Хорас. Лоялността ти е поставена под въпрос и вече не си в състояние да преговаряш от името нито на долноземците, нито на нефилимите.

— Нямаш власт да ни отпратиш, момче! — сопна се Обан. — Ти не си консулът, а уговорката ни е единствено с Хорас Диърборн.

— Не знам какво ти е обещал Хорас — каза Джейс с хладно задоволство в гласа. — Но той не може да ти помогне, принце.

— Аз съм кралят . — Обан вдигна лъка си.

Една жена излезе от редиците на долноземците. Нене, лелята на Марк и Хелън. Тя се изстъпи гордо пред Обан.

— Не си нашият крал.

— Защото вие сте светли феи — процеди Обан презрително.

— Някои от нас са светли, други тъмни, а някои са от дивите елфи — отвърна Нене. — Не те признаваме за крал на Тъмните земи. Признаваме Кийрън Кралския син, който уби Араун Стария крал със собствените си ръце. Престолът му принадлежи по право заради кръвта във вените му и заради пролятата кръв.

Нене се дръпна настрани и Кийрън излезе от кръга на феите. Беше облечен в елфически дрехи: туника от неизбелен лен, бричове от мека еленска кожа и ботуши. Носеше се изправен, с изпънат гръб, погледът му не трепваше.

— Добра среща, братко Обан.

Лицето на Обан се разкриви в озъбване.

— Последния път, когато те видях, братко Кийрън, те влачеха с вериги зад конете ми.

— Действително е така — отвърна Кийрън. — Ала това говори повече за теб, отколкото за мен. — Той погледна към безмълвните редици воини на тъмните елфи. — Тук съм, за да предизвикам брат си на двубой за престола на тъмните елфи. Обичайният метод е дуел до смърт. Победителят ще се възкачи на трона.

Обан се изсмя невярващо.

— Какво? Дуел сега ?

— И защо не сега? — попита Нене. Марк и Кристина се спогледаха ужасено; очевидно никой от тях не бе знаел, че това е част от плана. Ема се съмняваше, че който и да било, освен Кийрън и неколцина от елфите, бе знаел. — Страхуваш ли се, принц Обан?

С неочаквано, но плавно движение Обан вдигна лъка си и опъна тетивата. Кийрън се дръпна настрани и стрелата се размина на косъм от ръката му. Вместо това прелетя през полето и се заби в Джули Бовейл, която рухна като посечена фиданка, а камшикът изхвръкна от ръката й.