Кассандра Клэр - Кралица на въздух и мрак

— С тях всичко ще е наред — каза Магнус, след като й зададе един въпрос два пъти, без да получи отговор. Хелън се взираше в гъстите дървета, а от цялото й тяло се излъчваше напрежение. — Хорас няма да ги нарани пред толкова много хора. Той е политик.

— Всеки си има точка на пречупване — каза Хелън. — Виждали сме хора да правят адски странни неща.

Котешките очи на Магнус припламнаха.

— Да, предполагам, че е така.

— Радвам се да те видя отново — рече Ейлийн. — Не сме прекарвали много време заедно от Рим насам.

Тя се усмихна на Хелън — бяха се запознали в Рим, преди много години.

— Все се заричам за в бъдеще да избягвам войни и битки — каза Магнус. — Ала те все ме намират. Сигурно ми е изписано на челото или нещо такова.

Разнеслото се подсвирване накара Хелън да скочи на крака, заедно с Ейлийн. Не беше кой знае какво предупреждение. Дърветата около тях се разклатиха и Хелън едва успя да извади меча си, когато групичка от петдесет-шейсет тежковъоръжени членове на Кохортата, предвождани от Мануел Вилялобос, изскочиха измежду дънерите и се насочиха към лагера.

Магнус дори не си направи труда да стане от пъна, на който седеше.

— Брей — каза отегчено. — Какво ужасяващо и неочаквано нападение.

Ейлийн го плесна по рамото. Членовете на Кохортата изкачиха неголямото възвишение на бегом и връхлетяха в лагера, обграждайки Магнус, Хелън и Ейлийн. Мануел беше в центурионските си дрехи; червено-сивият му плащ се развя впечатляващо, когато сграбчи Ейлийн и я издърпа до гърдите си, с кама в ръката.

— Коя е палатката на Джейс и Клеъри? — попита и махна с камата. — Вие, двамата! Майло, Амелия! Хванете ръцете на магьосника. Без тях не може да прави магии. — Той хвърли изпълнен с омраза поглед на Магнус. — Би трябвало да си мъртъв.

— Е, да, но работата е там, че съм безсмъртен — каза Магнус жизнерадостно, докато един мускулест ловец на сенки (Майло, очевидно) изви ръцете му зад гърба. — Някой би трябвало да ти каже.

На Хелън не й беше толкова лесно да бъде жизнерадостна. Ейлийн й отправи успокояващ поглед, ала гледката на съпругата й в хватката на Мануел бе повече, отколкото бе в състояние да понесе.

— Пусни я! — нареди тя.

— Веднага щом ми кажеш къде са Джейс и Клеъри — отвърна Мануел. — Всъщност нека се изразя така, че да разбереш. Кажи ми къде са или ще прережа гърлото на жена ти.

Хелън и Ейлийн се спогледаха.

— В онази синята, ей там. — Хелън посочи, неохотно, както се надяваше.

Мануел отблъсна Ейлийн от себе си. Хелън я улови и я прегърна силно.

— Беше ужасно — промълви до шията на Ейлийн, докато членовете на Кохортата се втурнаха покрай тях с голи остриета в ръце.

— И на мен не ми хареса особено — отвърна Ейлийн. — Вони на одеколон. Като шишарка. Хайде.

Те погледнаха към Магнус, който си подсвиркваше весело, без да обръща внимание на стражите си, които изглеждаха изпотени и притеснени.

Магнус им кимна и те забързаха след Мануел и останалите, които вече наближаваха синята палатка.

— Хванете ги. — Мануел посочи колчетата на палатката. — Извадете ги от земята.

Палатката беше сграбчена, вдигната във въздуха и запратена настрани, където рухна в купчинка брезент.

Отдолу, седнали по турски на земята, Джейс и Клеъри играеха морски шах в пръстта с клечки. Клеъри беше вдигнала косата си на конска опашка и изглеждаше петнайсетгодишна.

Мануел изпръхтя.

— Убийте ги — нареди, обръщайки се към спътниците си. — Хайде. Убийте ги.

Членовете на Кохортата изглеждаха слисани. Амелия пристъпи напред, вдигнала меча си, и се сепна видимо.

Дърветата около лагера шумоляха силно. Членовете на Кохортата, които бяха останали в покрайнините на гората с извадени оръжия, се оглеждаха наоколо с озадачение и наченки на страх.

Джейс нарисува X в пръстта, довършвайки една колона, и хвърли пръчката си настрани.

— Шах и мат — каза.

— Това е в шахмата — изтъкна Клеъри, без да обръща никакво внимание на наобиколилите ги членове на Кохортата.

Джейс се усмихна широко. Беше ярка, красива усмивка, от която Хелън разбираше защо, преди всички онези години, Ейлийн го беше целунала просто за да провери.

— Не говорех за нашата игра — каза той.

— Заповядах ви да ги убиете ! — изкрещя Мануел.

— Ама, Ману. — Амелия посочи с разтреперан пръст. — Дърветата… дърветата се движат…

Ейлийн сграбчи ръката на Хелън, докато гората изригваше.

За миг всичко застина. Искрено изумление се изписа върху почти всички лица, дори това на Обан. Като елф, той вероятно разбираше какво означава изборът на Кортана, независимо дали му харесваше, или не.